Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Животът на Димитър Филов отразява драматичните процеси в ранната българска държавност след Освобождението. Военен деец, участник в Съединението и Сръбско-българската война, той се оказва въвлечен и в политическите конфликти на епохата, които довеждат до трагичния край на живота му през 1887 година. Историята му разкрива напрежението между политическите лагери и съдбата на българските офицери в първите години на новата държава.
На 20 февруари 1878 г., след подписването на Одринското примирие, руските войски под командването на Едуард Тотлебен влизат в Русе и слагат край на османската власт в града. Освобождението е посрещнато с тържествено участие на местното население и бележи началото на нов политически и обществен живот, в който се включват и дейци като Иван Вазов. Събитието остава трайна част от историческата памет на града и ежегодно се отбелязва като символ на свободата.
Животът и делото на Васил Левски очертават прехода от четническата тактика към системна вътрешна революционна организация. Чрез изграждането на комитетска мрежа и формулирането на идеала за равноправна република той поставя стратегическите и идейните основи на българското национално освобождение.
40 годишното му царуване е второто най-дълго, след това на цар Петър I. Той е син на Карвунския деспот Срацимир(основател на династия Срацимировци, клон на Шишмановци), и на потомка на Асеневци - Кераца Петрица. Предполага се, че е роден към 1301г., тъй като родителите му се женят към 1299-1300 , а той е първородно дете.
