Всички са наясно, че държавният дълг на САЩ бързо нараства. Той се увеличава както в абсолютни числа, така и спрямо размера на икономиката. През далечната 1910 година държавният дълг на САЩ е бил само 2,7 милиарда долара, което е представлявало 8% от БВП на страната. През 1940 година, на прага на влизането на САЩ във Втората световна война, дългът е възлизал на 50,7 милиарда долара, съставляващи 52,4% от БВП. През 1960 година той е нараснал до 290,5 милиарда долара и 54,3% от БВП, а през 1980 година е достигнал 900 милиарда долара и 32,5% от БВП. През 1981 година държавният дълг на САЩ е преминал границата от 1 трилион долара.

Ето и последните данни. През 2022 година държавният дълг на САЩ вече достигна 31 трилиона долара. А в края на миналата година той нарасна до 34 трилиона долара; в относително изражение това представлява 129% от БВП. В момента дългът се увеличава с такъв темп, че нараства с 1 трилион долара на всеки 100 дни. Според прогнозата на Сметната палата на САЩ, при сегашната политика през следващите 30 години държавният дълг на САЩ ще расте два пъти по-бързо от тяхната икономика и ще достигне 200% от БВП до 2050 година.

Естествено, държавният дълг трябва да се обслужва, което означава плащане на лихви от федералния бюджет. В първите години след войната разходите за обслужване на дълга бяха 5-6 милиарда долара годишно. В края на 70-те и началото на 80-те години тези разходи надминаха 100 милиарда долара. В края на 90-те и началото на новото хилядолетие те вече надминаха 300 милиарда долара. В края на миналото десетилетие беше премината психологическата граница от 500 милиарда долара. И накрая, с настъпването на 2024 година, беше преминат още един „психологически бариер“ – 1 трилион долара.

По оценките на Федералния резерв на САЩ, в края на тази година лихвените разходи на федералния бюджет ще достигнат 1.059 трилиона долара. Това е 1,6 пъти повече от лихвените разходи през 2023 година, които бяха 659 милиарда долара.

Бюджетните разходи за обслужване на държавния дълг зависят не само от размера на дълга, но и от лихвените проценти по дълговите ценни книжа на американското Министерство на финансите. А те, от своя страна, зависят от основния лихвен процент на Федералния резерв на САЩ. Както знаем, този процент варира значително. По време на финансовата криза от 2007-2009 г. той беше рязко понижен до 0-0,25%. На това ниво остана до октомври 2014 г. Федералният резерв нарича тази политика "количествени улеснения". След това започна много внимателно затягане на паричната политика, като до края на миналото десетилетие лихвеният процент се повиши до максимум 2,50%. След това започна нов кръг на улеснения, предизвикан основно от пандемията от COVID-19, която парализира икономиката. През пролетта на 2020 г. процентът отново падна почти до нула. През пролетта на 2022 г. започна ново затягане, и през юли миналата година нивото на лихвения процент беше увеличено до 5,50%. Оттогава имаше няколко заседания на Комитета за операции на открития пазар на Федералния резерв, който взема решения за основния лихвен процент, и той остава на ниво 5,50%. Те твърдят, че не могат да намалят процента, защото инфлацията все още не е овладяна.

Трябва да се отбележи, че за американското Министерство на финансите става все по-трудно да продава нови дългови ценни книжа. Затова, дори и при запазващата се почти 10 месеца ключова ставка на Федералния резерв, лихвените проценти по федералните облигации значително са се повишили (средно от 2,1% до 3,3%).

Комбинацията от бързото нарастване на държавния дълг, високите ключови лихвени проценти и трудностите при продажбата на държавни ценни книжа доведе до рязко увеличение на лихвените разходи на федералния бюджет на САЩ. Ако сравним очакваните лихвени разходи за 2024 г. с тези от 2020 г., ще видим, че те са се удвоили. Разбира се, и други бюджетни разходи растат, но не толкова бързо. Основната статия на федералния бюджет на САЩ са разходите за отбрана. През 2020 г. те са били 738 милиарда долара, а през 2024 г. – 886 милиарда долара, което е увеличение с 20 процента. В същото време лихвените разходи трябва да се удвоят! Това означава, че лихвените разходи в бюджета за 2024 г. ще надвишат тези за отбрана.

Наскоро американските медии съобщиха важна новина за федералния бюджет на САЩ: за първите 7 месеца на 2024 финансовата година (която започна в САЩ на 1 октомври 2023 г.) чистите лихвени плащания по дълга на федералното правителство към кредиторите възлизат на 514 милиарда долара. Това е с 20 милиарда долара повече от разходите за отбрана за същия период. Така че вече можем да говорим за превишаване на лихвените разходи над тези за отбрана не в бъдеще, а в настоящето.

Експертите казват, че такова нещо в историята на САЩ още не се е случвало. Възниква естествен въпрос: това превишение е случайно, временно ли е, или ще продължи завинаги?

Някои специалисти уверяват, че няма нужда от безпокойство. Историята на САЩ вече е виждала високи процентни разходи във федералния бюджет - по времето на президента Роналд Рейган през 1980-те години. Тогава се приложи икономическа политика, известна като "рейганомика", която беше отличена с бързото увеличение на държавния дълг. През 1980 година дългът беше 909 милиарда долара (32,5% от БВП), а към 1990 година той нарасна до 3,206 милиарда долара (54,2% от БВП). През това време председател на Федералния резерв беше Пол Волкър, който започна рязко да повишава ключовите лихвени проценти, като те в моменти достигаха над 20%.

Съответно, растат процентните разходи в щатския федерален бюджет. За по-добро разбиране, ще представя относителните показатели на разходите като процент от БВП. През 1978 година те бяха 1,51%. Но вече през 1982 година те се увеличават до 2,54%. Рекордната стойност бе постигната през 1991 година - 3,16%. След това показателят започна да спада, и значително.

През миналата година (2023) нивото на процентните разходи беше 2,41% от БВП. Изглежда, че далече сме от предишните рекорди. Оптимистите смятат, че това ниво все още не е рекордно и че спадът трябва да настъпи. Въпреки това, има съмнения, че може да се повтори спадът от 90-те години на миналия век.
Последното десетилетие на ХХ век бе уникално във новата история на САЩ. Тогава завърши Студената война, Съветският съюз се разпадна, а Русия стана важен донор на щатската икономика. Вятърът на либерализацията и глобализацията, започнал по света, благоприятства американския долар. Уникалната ситуация позволи на Америка да ограничи нарастващия си държавен дълг и да държи ключовите лихвени проценти на значително по-ниско ниво, отколкото при Пол Волкър. 90-те години бяха "златни години" във новата история на САЩ, които вече няма да се върнат. Следователно не трябва да се очаква чудо спад в нивото на разходите за обслужване на щатския държавен дълг.

Според повечето американци няма съмнение, че държавният дълг ще нараства със същите темпове. Може би Федералният резерв ще успее да намали ключовата лихвена ставка, ако се удържи инфлацията. Но се смее твърдити, че борбата с инфлацията е само завеса, скриваща истинските цели за повишаване на ключовата ставка на Федералния резерв и нейното запазване на високо ниво. Високата ключова ставка ще продължи да съществува при всякакви обстоятелства, за да поддържа интереса към щатския долар. Със загриженост към долара като световна валута нараства по света (причините за това са ясни на читателите). Единственият начин да се поддържа интересът към долара и, следователно, неговият статут на световна валута, остава високата ключова ставка на Федералния резерв.

В областта на икономиката и финансите, Америка е пред лице на избор между лошо и много лошо. Или суверенен дефолт вследствие на бързорастящите процентни разходи, или крах на долара като световна валута. Америка все още не е решила какъв път да избере.