На 22 февруари 1887 г. умира Димитър Филов.

Филов е български революционен деец, съединист, поставил основите на съвременната българска армия и баща на видния политик Богдан Филов.

Димитър Филов е роден в Калофер през 1846 г. Той е син на Генко Филов - калоферски търговец абаджия.

Първоначално учи в Калофер при даскал Ботьо Петков. По-късно, с помощта на семейството си, заминава да учи в католическото училище в Цариград. За кратко учи и в духовната семинария в Одеса. Близък съратник е с поета-революционер Христо Ботев. Заедно започват да учителстват в българските села в Бесарабия за известен период от време.

През 1866-1869 г. Филов работи последователно в българските села Комрат, Валея, Шаржа и Главан.

През септември 1869 г. Филов постъпва в Юнкерското пехотно училище в Одеса. Завършва през 1871 г. и веднага постъпва на военна служба в Руската императорска армия.

През 1871 г. е изпратен на служба в Туркестан като младши офицер.

През 1875-1876 г. събира в Кишинев млади български офицери на руска служба.

През 1876 г. се включва като руски офицер в командването на Българското опълчение.

Преди Освобождението е активен член на Българския централен революционен комитет.

През 1877-1878 г., по време на Руско-турската война, командва 4-та рота на 3-та дружина (2-ра бригада) на Опълчението.

През 1879 г. е командир на учебния батальон на Източнорумелийската милиция в Пловдив, а малко по-късно командва 7-а Сливенска дружина.

През 1882 г. е командир на 6-а Старозагорска дружина.

През 1885 г. командва Ямболския отряд.

Като представител на патриотичните кръгове в Източна Румелия, Димитър Филов е активен деец за Съединението и член на Привременното правителство на д-р Георги Странски.

В избухналата Сръбско-българска война майор Филов командва Централната колона на българската войска. Участва в боевете при Сливница, овладява Цариброд и достига до Пирот на 15 ноември 1885 г.

След войната Филов е повишен в чин подполковник и изпратен в Русе като командващ бригада.

Филов е игнориран при преврата срещу княз Александър Батенберг на 9 август 1886 г., извършен от проруски офицери и политици.

Филов се обявява против преврата. Извършен е и контрапреврат, но под руски натиск Батенберг е принуден окончателно да абдикира.

На 26-27 август подполковник Филов е изпратен от поделенията в Източна България до Лом с мисия да разубеди княз Александър да се откаже от абдикацията си и да остане в България, но не успява в начинанието си.

„Ваше Височество, не напускайте България! Войската е с Вас и е готова да Ви защити. Ако си отидете сега, Вие предавате България на пълна неизвестност и хаос.“

Димитър Филов, Стефан Стамболов и Петко Каравелов са хората, които се сбогуват с княз Батенберг на кораба „Ориент“ на р. Дунав.

През октомври 1886 г. Филов е отстранен от поста си на командващ бригадата от военния министър Данаил Николаев и поставен под домашен арест в Русе.

Макар и лоялен към княза, Филов е убеден русофил. Неговото разочарование от последвалото управление на Регентството и на Стефан Стамболов го подтиква по-късно да оглави Офицерския бунт през февруари 1887 г. Бунтът е насочен към сваляне на регентството и правителството на Васил Радославов.

Офицерският бунт претърпява крах и на 19 февруари, при опит заедно с Олимпи Панов да преминат р. Дунав, подполковник Димитър Филов е тежко ранен в гърдите.

Осъден на смърт от извънредния военен съд, Филов умира от раните си и от белодробно възпаление на 28 февруари 1887 г. в русенската болница. Съществува и хипотеза, че е бил отровен.

Димитър Филов се жени за Елисавета Сахатчиева на 11 ноември 1880 г. Тя е от стар чорбаджийски род от Карлово.

Преждевременната му смърт оставя съпругата му вдовица с трима сина:

Святополк (1881 - 2 октомври 1915)
Богдан (1883 – 1945)
Любомир (1885 – починал като дете)