На 20 февруари гр. Русе чества 148 години от Освобождението си от турско робство.

След падането на Плевен през декември 1877 г. руските войски подготвят нападение към тогавашния Русчук. Русчушкият отряд - преименуван в Източен отряд - е разположен на източния фронт от Дунав до Балкана под командването на Александър Александрович.

Руското настъпление по фронтовете довежда до подписването на Одринското примирие на 31 януари 1878 г., според което градовете-крепости от четириъгълника Русчук-Силистра-Варна-Шумен трябва да се предадат в срок от 7 дни.

• След сключването на примирието за началник на Източния отряд е назначен ген. Едуард Тотлебен.

• На 16 февруари започва изтеглянето на турския гарнизон от Русенската крепост. В града остава само караул, командван от Салем паша.

На 20 февруари 1878 г. първи батальон на 138-и Болховски полк, а след него ген. Тотлебен с щаба си пристигат до града и влизат през крепостната порта „Кюнту капу“.

Посрещнати са от турски почетен караул начело със Салем паша, българска делегация, оглавена от Климент Браницки, и множество население.На същия ден влиза и командващият 13-ти армейски корпус ген. Александър Дондуков-Корсаков.

В града се създава Временно управление с председател русенеца Атанас Гарвалов.

• Общинската власт се нарича „Градски управителен съвет“.

• Иван Вазов работи като чиновник „за особени поръчения“.

По време на войната населението на Русе страда.

• Обложено е с допълнителни данъци, подложено е на грабежи и своеволия и е заплашено от унищожение. На града са нанесени значителни щети от артилерийските обстрели.

• Въпреки това българското население активно съдейства на руските войски. Много русенци участват в руската армия и Българското опълчение.

Тома Кърджиев е разузнавач и преводач в руския лагер, четникът Атанас Узунов се сражава при Стара Загора и Шипка и е награден с Георгиевски кръст за храброст. Един от основателите на Русенския революционен комитет, Ради Иванов, е зачислен като подофицер в 12-ти хусарски Ахтарски полк. Петрана Обретенова, дъщеря на Баба Тонка, е милосърдна сестра в Свищовската болница. В Опълчението участват стотици русенци, много от които падат в боевете.

Улиците на освободения град са пълни с развълнувано, разнородно население, което посреща освободителите:

• Хвърлят се разноцветни китки и венци.

• Делегация начело с епископ Браницки поднася на генерал Тотлебен хляб, сол и благодарствен адрес.

• В катедралата „Св. Троица“ е отслужен благодарствен молебен.

• Европейски вестници отразяват събитието и поместват думите на Браницки:

„И така нашето горещо желание се изпълни. След дълги години очаквания и съмнения, след дълги страдания и страх, накрая виждаме вас, храбрите и благородни воини, сред нас, като ни поднасяте желания мир. Ние знаем, че храброто руско войнство е понесло много трудности и лишения, проляло е много драгоценна кръв за нашето освобождение...“

В годините след Освобождението тази дата се посреща тържествено.

• В дните преди празника градът се украсява с трибагреници.

• Отслужват се панахиди за загиналите и молебени за здраве.

• В културните учреждения се изнасят беседи и сказки.

• Устройват се вечеринки и събрания.

• Провеждат се инициативи от военните и благотворителните дружества в града.

• Организира се парад на войските и шествие от русенския гарнизон до Паметника на свободата, където се полагат венци.

• Управата на града и видни граждани държат речи.

• Провеждат се народни забавления.

Честита свобода, Русенци!