Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Около Румен Радев се очертава нов политически проект, представян като алтернатива, но всъщност възпроизвеждащ стария модел на власт. Политически и икономически кръгове, свързвани с ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, се прегрупират около нови лица, без да се променят зависимостите и механизмите на влияние.
Политическите спорове за геополитическата ориентация на България се представят като удобна завеса, която отклонява общественото внимание от корупцията, разпределението на обществени поръчки и икономическите зависимости около властта. Докато обществото е ангажирано с идеологически конфликти, реалните проблеми на управлението и икономиката остават на заден план.
Агресивният жаргон и поведението на Радостин Василев не са случайни, а са симптом на счупения морален компас в обществото и инструмент в играта на статуквото. Такива фигури създават изкуствен контраст, правейки установената власт да изглежда като единствен разумен избор. Цената е ясна: парламентът се превръща в цирк, а истинският дебат се подменя с евтина саморазправа.
Под лозунга за „борба с гласовете от Турция“ парламентът прие промени, които реално затрудняват гласуването на българите в Западна Европа и Северна Америка. Чрез административни бариери и тактически гласувания се ограничава вотът на активната диаспора, която традиционно не се вписва в контролираните електорални схеми.
