На 14.09.1838 г. в село Къкрина е роден Христо Иванов Крачулов, известен като Христо Иванов Големия! Националреволюционер, участник в освободителните войни, деец, политик и съратник на Васил Левски.
Баща му Иван Крачула е земеделец и дребен търговец. През 1846 г. семейството се преселва в Ловеч. Учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети Апостоли“ при Петко Славейков и Манол Лазаров. Усвоява като чирак и калфа два занаята – кожухарство и книговезство при свещеник Лукан Лилов (1851 – 1855). По-късно отваря самостоятелна кожухарска работилница.
Работата му налага чести пътувания, но постоянно е подлаган на тормоз от мародери. Това е едно от нещата, които го карат да емигрира в Сърбия през 1860 г. 
Там се запознава с Георги Раковски и Васил Левски. Работи в книговезниците „Волф“ и „Караджич“ и в „Сръбската правителствена книговезница“.
През 1862 г. постъпва в Първата българска легия и преминава начално военно обучение. Участва в битките за Белградската крепост при Варош капия, Сава капия, Делийската чешма и Байраклъ джамия.
След разтурянето на Легията се завръща в България и се установява в Пловдив. Работи като книговезец при Христо Г. Данов и Йоаким Груев. Купува си инструменти и отваря своя работилница. Активен участник е в борбите за църковна независимост.
Урежда си документи за емиграция в Америка. С кораб пътува по маршрута Цариград – Сицилия – Генуа – Марсилия. Поради изчерпване на средствата отпътува за Египет и работи на строежа на Суецкия канал. По-късно отново се завръща в Сърбия.
На 12.10.1867 г. постъпва във Втората българска легия. Изучава полска и лагерна служба, устави, фортификация, оръжие, езда и фехтовка. На изпитите се представя отлично и получава военно звание „капрал“.
От 1862 г. е активен сътрудник на Васил Левски! Ангажира се със създаването на Вътрешната революционна организация. Заселва се във Велико Търново и през 1870 г. създава Търновския частен революционен комитет, на който е председател, а по-късно подпредседател. Неуморен организатор и разпространител е на делото на ВРО. Участва в акции за набавяне на средства и оръжие. След обединението на ВРО и БРЦК получава от Левски пълномощно да следи работата на шест комитета в района Русе – Търново – Стара Загора – Сливен.
Смъртта на Васил Левски не пречупва революционния му дух. Участва в заседания на Гюргевския революционен комитет. Помощник е на Стефан Стамболов в Първи търновски революционен окръг за Ловеч, Троян, село Ново село и Севлиево.
Бие се при с. Ново село, Дебневския боаз и вр. Марагидик по време на Априлското въстание (1876 г.). След погрома на въстанието се укрива в Ловеч в скривалището на доведения си брат Никола Цвятков до юли 1877 г.
С научаването на новината за започналата вече Руско-турска война (1877 – 1878 г.) той успява да избяга от Ловеч и се присъединява към Руската армия. С отряда на полковник Алексей Жеребков се сражава за освобождението на Ловеч. Градът е превзет за кратко, докато турски войски начело с Рифат паша не си го връщат обратно, което принуждава Христо отново да се укрива. След повторното освобождение на града създава доброволческа чета за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници, башибозук и черкези. Съдейства на генерал-лейтенант Йосиф Гурко при освобождението на Етрополе, Ботевград, София и Пловдив.
След Освобождението участва в създаването на комитетите „Единство“. Работи като иконом в стопанството „Образцов чифлик Русе“ (1880 – 1881). Възстановява книговезката си работилница. Продава книги и ученически пособия.
По време на Сръбско-българската война (1885 г.) формира чета от 500 души.
Деен член е на Народнолибералната партия. Народен представител от Ловеч в VI Обикновено народно събрание (1890 – 1893). Оставя ценни „Спомени“ за революционните борби.
Христо Иванов Големия умира на 29.01.1898 г. в Търново.
В негова чест има издигнати паметници, а улици в Ловеч и София са кръстени на негово име. Къщата му във Велико Търново е ремонтирана и превърната в къща за гости с музейна експозиция за живота му.