Сред най-драматичните и героични страници от българската история по време на Априлското въстание остава битката при Дряновския манастир. В продължение на девет дни малка група български въстаници успява да устои на многократно превъзхождаща я османска армия, превръщайки Дряновски манастир в символ на саможертвата, свободолюбието и непоколебимия стремеж към свобода. Тази битка не е просто военен сблъсък. Тя се превръща в морална победа на българския дух - доказателство, че дори в най-тежките моменти народът ни е готов да защитава правото си на свобода с цената на собствения си живот.

През пролетта на 1876 година българските земи са обхванати от пламъка на Априлско въстание - най-мащабният организиран опит за освобождение от османско владичество. Макар въстанието да избухва преждевременно и в неравни условия, то показва пред света желанието на българите за независимост. В Търновския революционен окръг подготовката е затруднена, но местните революционери не се отказват. Сред най-активните дейци са Поп Харитон и Бачо Киро - личности, които ще останат завинаги свързани с героичната отбрана на Дряновския манастир. След избухването на въстанието група от около 200 четници се отправя към манастира „Свети Архангел Михаил", разположен сред труднодостъпните скали и гори край Дряново. Изборът не е случаен - манастирът предлага естествена защита и възможност за организирана отбрана.

Дряновски манастир има дълбока духовна и историческа символика още преди въстанието. Основан през Средновековието, той е свързан с традициите на Свети Патриарх Евтимий и Търновската книжовна школа. По време на османското владичество манастирът остава средище на българската духовност и национално самосъзнание. През май 1876 година светата обител се превръща в бойна крепост. Въстаниците укрепват входовете, изграждат отбранителни позиции и се подготвят за неизбежния сблъсък. Те са зле въоръжени, разполагат с ограничени боеприпаси и почти никакви шансове срещу редовната армия, но духът им е силен. На 29 април (стар стил) / 11 май (нов стил) османските части обкръжават манастира. Срещу четниците са изпратени хиляди войници, башибозук и артилерия. Започва една от най-тежките битки в историята на Априлското въстание. В продължение на девет дни българите отблъскват атака след атака. Манастирските стени са обстрелвани непрекъснато, избухват пожари, липсват вода и храна, а ранените стават все повече. Въпреки това защитниците отказват да се предадат. Особено силно впечатление прави героизмът на Поп Харитон, който дори след тежко раняване продължава да ръководи отбраната. До последния момент той окуражава четниците да не се отказват. До него е и Бачо Киро - учител, книжовник и революционер, превърнал се в един от най-светлите образи на българската свобода. След разгрома той е заловен и по-късно осъден на смърт. На процеса произнася знаменитите думи, че умира за свободата на отечеството си - думи, които остават в националната памет. След дни на непрестанни боеве положението на въстаниците става безнадеждно. Манастирът е почти разрушен, а боеприпасите са на изчерпване. В нощта срещу 7 май част от оцелелите правят отчаян опит да пробият обсадата. Малцина успяват да се спасят. Повечето загиват в сраженията или са заловени и убити. Но въпреки военното поражение, защитата на Дряновския манастир се превръща в огромна морална победа. Съпротивата на шепа въстаници срещу огромна армия показва на Европа решимостта на българския народ да се освободи. Зверствата след потушаването на въстанието предизвикват силен международен отзвук и постепенно променят отношението на европейските държави към българския въпрос.

Макар Априлско въстание да е потушено жестоко, неговото значение е огромно. То поставя българския национален въпрос в центъра на международната политика и става една от причините за избухването на Руско-турска война, довела до Освобождението на България. Битката при Дряновския манастир остава едно от най-силните доказателства, че свободата не се подарява - тя се извоюва с жертви, смелост и вяра.

Днес Дряновски манастир е не само духовен център, но и място на национална памет. В манастира се пазят костите на загиналите въстаници, музейна експозиция и свидетелства за героичната отбрана. Всяка година българи от цялата страна се събират там, за да отдадат почит на героите. Имената на Поп Харитон, Бачо Киро и техните четници продължават да напомнят, че свободата на България е извоювана с кръв, саможертва и непоколебима вяра в бъдещето.

От фейсбук групата на Дряново и от официалния сайт на общината може да видим организацията за тазгодишното честване.