Ако съберете 100 черни и 100 червени мравки и ги сложите заедно в един стъклен буркан, в началото няма да се случи нищо. Те ще си живеят мирно, ще се разминават и ще си търсят изход от буркана. Но ако някой вземе буркана, раздруса го силно и го остави обратно на масата, ще настъпи истинска война. Мравките ще започнат да се избиват помежду си. Червените ще си мислят, че черните са им врагове, а черните ще са сигурни в същото за червените. Но истинският враг не е някоя от мравките, а този, който държи и клати буркана.

Тази история е перфектно описание на това, което се случва с нас хората днес. Живеем в един голям обществен буркан, който някой постоянно друса, за да ни насъсква едни срещу други.

Погледнете какво става наоколо - постоянно ни делят на леви и десни, на русофили и русофоби, на ваксъри и антиваксъри, на модерни и традиционалисти. Залепила са ни етикети и ние вече не си разговаряме, а направо се замеряме с обиди. Всеки е сигурен, че неговата агитка е правата, а другите са глупави или предатели.

Истината е, че ако се замислим, обикновените хора - независимо дали са черни или червени мравки, имат абсолютно еднакви болки и нужди. Всеки от нас иска просто сигурност, иска да има хубав дом, да изхрани децата си и да живее спокойно. Никой нормален човек не се събужда сутрин с желанието да мрази съседа си. Но когато „отгоре“ ни раздрусат с някоя криза, поскъпване на живота или поредната скандална новина, в нас се събужда страх. И вместо да погледнем нагоре и да потърсим сметка от този, който ни е причинил стреса, ние излизваме гнева си върху човека до нас, който страда по абсолютно същия начин.

Това разделение се прави нарочно, защото е много изгодно за тези, които управляват и имат власт. Старото правило е ясно: разделяй и владей. Когато сме скарани и разпокъсани, ние сме слаби. Докато се караме в социалните мрежи за историята, за миналото или за чужди държави, никой не забелязва реалните проблеми - кражбите, лошото здравеопазване, разбитите пътища и скапаното образование.

Телевизиите, сайтовете и политиците се хранят от нашия гняв. Той им носи кликове, рейтинг и най-вече - лесни гласове на изборите. Когато ни уплашат, че „другите“ са страшни чудовища, ние сме готови да простим всякакви глупости на „нашите“, само и само онези лошите да не бият.

Но за разлика от мравките, ние хората имаме разум. Мравката действа напук на ума си, просто защото е уплашена. Ние обаче можем да спрем, да поемем въздух и да помислим.

За да спрем тази лудост, трябва първо да започнем да виждаме човека в другия. Този, когото наричаме с лошо име, защото мисли различно от нас, не е изрод. Той просто има своя история, свои страхове или различно мнение. Когато разберем, че съдбата ни е обща, бурканът спира да се тресе толкова лесно.

Следващия път, когато усетите, че ви кипва кръвта от някой политически спор или статус във Фейсбук, се сетете за мравките. Спрете за секунда и погледнете нагоре. Потърсете кой печели от това, че сте ядосани, и просто откажете да играете в неговата игра.

 

Недко Ангелов