На 30.01.970 г. умира най-дълго управлявалият български владетел – цар Петър I Български. Той управлява 42 години - от 927 до 969 г.

Петър е вторият син на цар Симеон I Велики от втория му брак със сестра на видния болярин Георги Сурсувул.
Роден е около 910 г. и наследява баща си след смъртта му на 27 май 927 г. Първоначално управлява с регенти, начело с майка си и Сурсувул.

Първото му действие като владетел е рязък завой във външната политика. Той прекратява военните действия срещу Византия и започва преговори за мир с император Роман Лакапин, търсейки и дипломатическо признаване от империята. То не идва лесно и е резултат от сложна сделка, изпълнена с компромиси.

● Византия признава Петър за „василевс на българите“, с което де факто му е призната титлата „цар“.
● Петър не е коронясан от Роман Лакапин, тъй като това би го превърнало в „младши император“, но е признат за негов духовен син.
● Петър не е коронясан в църквата „Света София“ от Константинополския патриарх. Вместо това България получава свой патриарх, който коронясва Петър в Преслав, с което Българската архиепископия е издигната в самостоятелна Българска патриаршия. За първи български патриарх е избран Дамян.
● Императорът се сродява с българската царска династия, като дава за жена на Петър внучката си Мария Лакапина, по-късно прекръстена на Ирина в чест на мира между двете държави. Те се женят на 8.10.927 г.
● Цар Петър осигурява „дълбок мир“ с Византия, продължил близо 40 години.

Във вътрешнополитически план:

● Сключването на мира с Византия „разбунва духовете“ в столицата Преслав. Част от военно настроените боляри, желаещи продължаване на войната, подета от цар Симеон, възприемат договора като слабост на новия владетел.
● Неговите братя Иван и Михаил също са недоволни и вдигат бунтове срещу него през 928 и 930 г. Цар Петър обаче бързо се разправя с метежниците и се утвърждава на престола.
● Цар Петър се проявява като ревностен християнин и отделя голямо внимание на Българската църква.

В състояние на автокефалност (независимост) Българската патриаршия постига значителни успехи в интеграцията и разпространението на старобългарската култура и език сред останалите славянски народи. Усилията на цар Петър превръщат Българската църква в най-могъщия стълб на православието.

● Цар Петър се бори (безуспешно) със замогването на Българската църква - стремежа на игумени и епископи да увеличават именията си, нарастването на църковното земеделие, разкоша, в който тя тъне, и високите данъци за издръжката ѝ.
Това води до народно недоволство и поява на първите ереси. Най-известното движение е богомилството, чийто основател се счита поп Богомил. Богомилите проповядват отказ от светските блага, отричане на царя, болярите и разкоша на църквата. Появява се и отшелничеството като форма на протест. Петър е неспособен да се справи с ересите и води кореспонденция с известни отшелници и църковни дейци, търсейки духовни наставления. Той установява връзка с великия български светец, отшелника Иван Рилски, и му изпраща дарове – плодове и злато. Св. Иван приема плодовете, но връща златото с думите:

„Защо му е злато на този, който ограничава себе си дори в хляба и водата?“

Заедно с отговора си светецът изпраща на цар Петър и писмо с духовни напътствия. В крайна сметка Петър не предприема гонения срещу еретиците, страхувайки се от дестабилизация на държавата.

● Цар Петър е първият български владетел, който сече монети.

● По време на управлението си Петър използва различни държавни печати (моливдули). На тях, под неговото име, както и под това на съпругата му Мария-Ирина, стоят титли като „василевс на българите“, „благочестив василевс“, „деспот на българите“ и др., използвани в международната кореспонденция. Титлите и регалиите му имитират тези на ромейския василевс - знак за нарасналото му монархическо самочувствие и международно признание.

● Въпреки разпространението на ереси се наблюдава силно развитие на книжовното и просветното дело. По негово време настъпва кулминацията на т.нар. Златен век на българската култура и книжнина.
- Постепенно се налага кирилицата.
- Творят видни книжовници като презвитер Козма и Черноризец Петър.
- Появяват се старобългарски преводи на Теодор Студит, Йоан Дамаскин и Максим Изповедник.
- Изградени са множество паметни плочи - важни извори за историографията: надписът на ичиргу боила Мостич, този на хартофилакса Павел от „Кръглата църква“, Темничкият надпис от Поморавието и др.
- Свидетелства се за подем в архитектурата и развитие на българската керамика. Съществена част от манастирския комплекс е изградена при цар Петър с участието и на ромейски архитекти.
- Развива се и жилищното строителство. Манастирският комплекс при Равна (Провадийско) е изцяло преустроен.

Във външнополитически план:

Извън мира с Византия България е изправена пред сериозни външни проблеми, довели впоследствие до катастрофа.

● Цар Петър I не успява да съхрани обширните територии, завладени от баща му.
- С мирния договор с Византия България връща някои крепости в Източна Тракия.
- През 931 г. сръбският владетел Чеслав бяга от Преслав и вдига въстание, с което Сърбия възстановява автономията си. Петър не е в състояние да противодейства и се примирява със загубата.

● През 943 г. побеждава печенегите по североизточната граница.

● Не така стоят нещата с маджарите, които се превръщат в истински „бич“ за цар Петър. Те нахлуват многократно - през 934, 943, 948 и 958 г., разоряват българските земи и принуждават царя да им плаща данък.
● През 965 г. Петър изпраща дипломатическа мисия до немския крал Отон I, но без резултат.
● През 966 г. сключва съюз с маджарските вождове, като българите пропускат техни отряди за набези във византийски земи.
● През същата година Петър изисква от Византия да изплати обичайния данък. Това разгневява император Никифор II Фока, който подстрекава киевския княз Светослав I срещу България, изпращайки му 110 000 жълтици.

През 968–969 г. в Северна Добруджа нахлува руска армия от над 60 000 души. При първото нашествие Петър се противопоставя с около 30 000 войска, но българите губят битката при Преславец и се оттеглят в крепостта Дръстър. Русите преминават Дунав. Българите успешно отбиват атаките при Дръстър, а цар Петър насъсква печенегите срещу Киев, принуждавайки Светослав да се оттегли.

През 969 г. обаче Светослав се завръща и продължава завоевателната си кампания, като вече е подчинил над 80 крепости. Цар Петър не издържа на напрежението и получава апоплектичен удар през лятото на 969 г., но оцелява. Подобно на дядо си св. княз Борис I Покръстител, Петър се отказва от престола и се замонашва, оставяйки управлението на сина си Борис II.

● От брака си с Ирина Лакапина той има поне пет деца - трима синове и две дъщери.
Неговите синове Борис II и Роман-Симеон го наследяват в едни от най-мрачните времена за българската държава.

● Петър е един от двамата български владетели, канонизирани за светци, заедно с Борис Покръстител, заради делата си в полза на Българската църква. Показателно за престижа му е, че след смъртта му трима претенденти за българския престол приемат името Петър, за да се легитимират като законни наследници (един от тях става цар).

Управлението на св. цар Петър I Български не може да бъде оценено еднозначно като велико време за Първата българска държава. Неговите качества на държавник, защитник на църквата, покровител на културата и умел дипломат са безспорни. Слабостта му във военното дело и твърде дългият мир обаче в дългосрочен план се оказват пагубни за държавата в епоха, когато силата се извоюва на бойното поле. Поради това цар Петър често е възприеман и като слаб и безволеви владетел.