Преди 128 години, земния си път приключва видният български революционер Христо Иванов Крачунов, най-известен като Христо Иванов - Големия.
Сред близките си приятели е познат и с множество псевдоними, като: Христо Иванов Книговезеца, Христо Книжаря, Христо Ловчалията, Крачула, Христо Къкренченина, Войводата Христо и др.

Христо е роден в с. Къкрина на 14 септември 1838 г. Баща му е Иван Крачула - земеделец, търговец и кираджия.
През 1846 г. семейството се преселва в Ловеч. Учи в Горнокрайското взаимно училище „Свети апостоли“ при учителите Петко Славейков и Манол Лазаров.
В периода 1851-1855 г. е чирак и калфа при свещеник Лукан Лилов, като усвоява два занаята - кожухарство и книговезство. По-късно отваря самостоятелна кожухарска работилница, а при пътуванията си за закупуване на кожи често става жертва на мародери.

През 1860 г. емигрира в Сърбия, където се запознава с Георги Раковски и Васил Левски. Работи в книговезниците „Волф“ и „Караджич“, както и в „Сръбската правителствена книговезница“. Постъпва в Първата българска легия (1862), където преминава начално военно обучение.
Започва активно сътрудничество с Левски и се ангажира със създаването на Вътрешната Революционна Организация.

Участва в сръбско-турския конфликт от 1862 г. Една от най-известните битки, в които се сражава, е при Белградската крепост.

След разпускането на Легията се завръща в България и се установява в Пловдив. Работи като книговезец при Христо Данов и Йоаким Груев, след което закупува инструменти и открива собствена работилница.
Активен участник е и в борбата за Българска православна църква.

Прави опит да емигрира в Америка и урежда необходимите документи. Пътува с кораб по маршрута Цариград - Сицилия - Генуа - Марсилия, но изчерпва наличните си средства и заминава да работи на строежа на Суецкия канал.

След като научава за създаването на нова легия, се завръща в Сърбия и на 12.10.1867 г. постъпва във Втората българска легия. Изучава полска и лагерна служба, устави, фортификация, оръжие, езда и фехтовка. На изпитите се представя отлично и получава военното звание „капрал“.

След разтурянето и на Втората легия се установява в Търново и през 1870 г. създава Търновския частен революционен комитет, на който първоначално е председател, а по-късно подпредседател. Активно организира мрежата и дейността на ВРО. Подчинен е пряко на Васил Левски, а след обединението на ВРО и БРЦК получава пълномощно от Апостола да следи работата на шест комитета в района Русе - Търново - Стара Загора - Сливен. Участва в акции за набавяне на средства и оръжие.
Смъртта на Апостола на свободата не прекъсва революционната му дейност. Участва в заседания на Гюргевския революционен комитет и е помощник на Стефан Стамболов в Първи търновски революционен окръг.

По време на Априлското въстание (1876 г.) се сражава при с. Ново село, Дебневския боаз и вр. Марагидик. След погрома на въстанието се укрива в Ловеч до юли 1877 г.

С избухването на Руско-Турската война (1877-1878 г.) успява да напусне Ловеч и се присъединява към Руската армия. В състава на отряда на полк. Алексей Жеребков участва в първото освобождение на Ловеч. Сражава се при защитата на града и при повторното му превземане от войските на Рифат паша. Не успява да го напусне, но отново се укрива - този път в скривалището на Величка Хашнова.
След Второто освобождение на Ловеч създава българска доброволческа чета за разузнаване и прочистване на района от скитащи турски войници и милиция. Съдейства на ген. Гурко при освобождението на Етрополе, Ботевград, София и Пловдив.

Христо Иванов - Големия доживява да види България свободна.
След Освобождението участва в създаването на комитетите „Единство“. Работи като иконом в стопанството „Образцов чифлик Русе“ (1880-1881). Възстановява книговезката си работилница и се занимава с продажба на книги и ученически пособия.

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е войвода на формираната от него Търновска доброволческа чета „Раковски - Левски“, в чийто състав влизат около 500 души. Включва се и в политическия живот като член на Народнолибералната партия с лидер Стефан Стамболов.
Народен представител е от Ловеч в VI обикновено народно събрание (1890-1893). Оставя ценни „Спомени“ за революционните борби.

Христо Иванов - Големия умира на 29 януари 1898 г. във Велико Търново, на 59-годишна възраст.

Приживе е награждаван за заслугите си с:

• орден „За храброст“
• орден „За гражданска заслуга“

В негова памет са издигнати паметници и барелефи, а улици носят неговото име.
Къщата му във Велико Търново е реновирана през 2019 г. и функционира като къща за гости с музейна експозиция, посветена на живота му.