Трифонци съвпада с почитта към свети Трифон, който в народните представи е покровител на лозарите, винарите, градинарите и кръчмарите. Смята се, че той закриля лозята и пази реколтата от болести и природни бедствия. Празникът обаче има и древни, дохристиянски корени, свързани с магическото „събуждане" на природата и подготовката за предстоящия земеделски цикъл.

Трите дни на Трифонци

1 февруари – Трифоновден (Трифон Зарезан)
Най-важният и тържествен ден от празника. Тогава се извършва обредното зарязване на лозята, с което символично се поставя началото на новата стопанска година. Легендата гласи, че свети великомъченик Трифон, който е роден около 225 година в малоазиатската провинция Фригия си отрязал носа, когато отишъл да зарязва лозята.

2 февруари – Сретение Господне
Денят е посветен на св.Богородица, която на 40-ия ден след раждането на Младетеца отишла в черквата, за да и бъде прочетена „чиста молитва". Според народните вярвания това е денят, в който зимата и пролетта се „срещат". Хората наблюдават времето и по него гадаят каква ще бъде годината – слънчевият ден е знак за плодородие и ранна пролет.

3 февруари – Свети Симеон
Последният ден от празничния цикъл е посвете на св.Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си малкия Христос и го въвел в божия храм. Българите наричат деня „Стар Симеон" или „Зимен Симеон". В някои райони се вярва, че не бива да се работи с остри сечива, за да се пазят лозята и нивите от вреди и нещастия.

Най-яркият и символичен момент в Трифонци е обредното отрязване на първите лозови пръчки. Рано сутринта на 1 февруари мъжете, облечени в празнични дрехи, отиват на лозята, носейки обреден хляб, печена кокошка или пиле, бъклица с вино и лозарски нож.
Преди зарязването стопанинът се прекръства и изрича благословии за здраве и берекет. От всяка лоза се отрязват по три пръчки – числото три има силна символика и се свързва със Светата Троица, както и с пълнотата и хармонията в природата. След това лозата се полива с червено вино, а понякога и с вода или пепел, като се изричат наричания за богата реколта, например: „Колкото капки вино, толкова кошове грозде."

От отрязаните пръчки се изплита лозов венец, който се поставя на главата на лозаря или на калпака му. По-късно венецът украсява дома или икона и се пази като символ на плодородието. Важна част от обичая е изборът на „цар на лозята" – най-добрият или най-почитаният лозар. Смята се, че неговият късмет ще се пренесе върху цялата реколта.
След обреда празникът продължава с общо угощение, песни, хора и много вино – израз на радостта и сплотеността на общността.

И в наши дни Трифонци се чества в много български села и градове, особено в лозарските райони. Макар част от обичаите да са осъвременени, Трифон Зарезан остава жив символ на българската традиция, на уважението към земята и труда, и на вярата, че с общност, ритуал и добро настроение може да се измоли плодородие и благоденствие.
Празникът Трифонци ни напомня, че дори в най-студените зимни дни българинът е гледал напред – към пролетта, към новия живот и към надеждата, споделена около една обща трапеза и чаша вино.