На 09.09.1932 г. на 79 г. в Плевен умира българският националреволюционер и обществен деец Стоян Заимов! 

Роден е на 12.08.1853 г. в село Рупките, Чирпанско. Баща му е Стоян Нинчов- Заимина, а майка му е Кера Балева от с.Винарово. Баща му е убит и ограбен от турски разбойници на връщане от Цариград, където карал животни за продажба, а Стоян се ражда 3 месеца след смъртта на баща си.

Учи в класното училище в Стара Загора (1867/69). Там се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите 2 години завършва педагогически курс в Пловдив и е учител в българското мъжко училище в Хасково.

Между 1871/73 г. участва дейно в основаването и последващата дейност  на Хасковския частен революционен комитет. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир. На следващата година успява да избяга и се добира до Румъния.

Там се запознава с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни революционери, включвайки се активно в дейността им. През 1875 се запознава и приобщава към революционната идея и Гаврил Хлътев (бъдещия – Георги Бенковски)! Според Заимов между май и юли Бенковски внася 200 наполеона (4000 лева) в редакцията на в. „Михал“ списван от Заимов. Впоследствие тези пари ще бъдат използвани за организирането на Старозагорското въстание.

През март 1875 г. Ботев е в конфликт с Каравелов и използва Бенковски за извършване на покушение срещу у Каравелов. Заимов, научавайки за коварния план, успява да го разубеди да не извършва атентата!

На 12.08.1875 Заимов е избран за член на обновения БРЦК. На това заседание. ръководствот взима решение за въстание и възлага на Заимов да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание 

1875. Пръв помощник му е именно Георги Бенковски. Плановете за подпалване на Цариград и покушение срещу у султан Абдул Азис се провалят заради невъзможност за набавяне на бомби и лични съмнения и нерешителност за активно действие у Заимов! С което мащабния план напълно се проваля!

На 05.09.1875 г.Заимов се завръща в Букурещ. Снабдява Гаврил Хлътев с паспорт на полския емигрант Антон Бенковски и така се "ражда" Георги Бенковски.

Стоян Заимов е сред основателите на Гюргевския революционен комитет! Там той заема длъжност секретар!

Заимов и Обретенов канят и Стефан Стамболов, като председател на  заседанията. По изрично негово настояване Бенковски е приет за редовен апостол с пълни права!

Заимов е определен от Гюргевският комитет за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг, където създава устав,помага за финансирането на други окръзи и подема масова агитационна дейност из Оряхово,Лом, Берковица, Бяла Слатина, Плевен, Орхание и София, но се проваля като организатор. 

За това свидетелстват много негови съратници и съвременници като например: Филип Симидов в писмо до Стефанаки Савов гласящо : 

      "Аз мога да кажа, че той беше добър   агитатор, но не беше достатъчно боеви водител".

Междувременно изпада в конфликт с Никола Обретенов, който му е натрапен за помощник. В допълнение Захари Стоянов цитира самохвални писма на Заимов, писани с "диктаторски тон" до Бенковски, Стамболов и Апостолов, че едвам сдържа юнаците си и има "хилядо души". (впоследствие Заимов твърди, че това са сериозни преувеличения и не е писал нищо повече от – "ние сме готови, а вие как сте?". 

Когато вижда с очите си съдбата на Клисура и Панагюрище по време на Априлското въстание, отказва да вдига Врачанският окръг на бунт. Водят го и фактите за преждевременното избухване на въстанието и това,че по това време Османската империя се готви за война със Сърбия и султана е струпал във Врачанския окръг огромна войска! 

След погрома на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Освобождението и Санстефанския мирен договор (03.03.1878 г.) и се завръща в България.

След Освобождението Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Учителства в много градове на България – Шумен (1882/84), Варна (1884/85), Кюстендил (1888/95) и София (1898/1901).

През 1892 г. е избран за председател на комитета „Цар Освободител Александър ІІ“, чиято основна задача е да събере средства за построяване паметник на Александър ІІ.

Друга задача е създаването на дом за българските ветерани, поборници и опълченци.

Параклис-мавзолея и Скобелевия парк в Плевен, превръща в музеи къщи в Плевен, Пордим, Г. Студена и Бяла

Между 1895/98 г. става член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед“ (1896-1949). Директор на Народната библиотека в София (1903/08).

От 1908 г. до смъртта си 1932 г. живее и работи в Плевен, където е назначен за директор на Управлението на Военно-историческите къщи музеи и паметници. Къщата му днес е превърната в музей „Стоян и Владимир Заимови“.

А недалеч е паметникът-гробница на Стоян и Владимир Заимови, изграден през 1960 г.

Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция, като през 1884 г. започва да пише „Миналото“, което окончателно завършва пред 1895. Предава революционният си архив на Димитър Страшимиров, който по-късно написва "История на априлското въстание" (1907) г.

Стоян Заимов има син – небезизвестния генерал-полковник Владимир Заимов. Финансистът и политик Мартин Заимов е негов правнук.