Построена в началото на XIX век, около 1815–1820 година, къщата е дело на местния чорбаджия Дечко – заможен търговец, уважаван в обществените среди. Сградата е впечатляващ пример за възрожденска градска архитектура, съчетаваща каменен дюкянски първи етаж и просторен жилищен етаж с чардак и кьошк. През самата къща преминавала уличка, която я превръщала в своеобразна връзка между две важни градски артерии – архитектурна особеност, която и днес буди възхищение.

С годините Дечковата къща не просто устоява на времето – тя приема върху себе си различни обществени роли, което ѝ придава още по-голяма стойност. През 1840 година наследниците на чорбаджи Дечко даряват сградата на габровската община. Така тя се превръща в средище на просветата – първо приютява Главното мъжко училище, а по-късно – и Девическото. Във времена, когато образованието е било ключ към бъдещето, тази къща става част от голямата национална кауза.

По време на Руско-турската освободителна война сградата приема още една значима роля – служи като болница за ранени и бежанци. Именно тук, на 1 ноември 1883 година, е основан и първият габровски клон на Българския червен кръст – още една страница, която затвърждава обществената мисия на къщата.

В края на XIX и началото на XX век тя изпълнява административни и медицински функции – използвана е като общинско здание и градска амбулатория. Това превръща сградата в нещо много повече от частна къща – тя е символ на гражданската и социалната отговорност, вградена в архитектурата и духа на Габрово.

Днес Дечковата къща е част от Регионалния исторически музей – Габрово и е известна като „Къщата на спомените“. Възстановена с внимание към всеки детайл, тя е превърната в музей, който представя градския бит от края на XIX до средата на XX век. Посетителите могат да се потопят в автентичната атмосфера на едно заможно градско семейство – да разгледат кухнята, трапезарията с маса за 12 души, кьошка с мека мебел и панорамни прозорци, както и музикалния салон, в който са изложени пиано, грамофон, музикална кутия, виенски часовник и други вещи на влиятелните фамилии Ямантиеви, Стомонякови и Хаджиберови.

Първият етаж на къщата предлага истинско пътешествие назад във времето. Там се намират възстановена билкова аптека, типична за началото на XX век, както и ретро фотоателие, в което всеки посетител може да се облече с дрехи от епохата и да се снима в стил, характерен за онова време. Тези детайли не само обогатяват музейната експозиция, но и превръщат посещението в интерактивно и незабравимо преживяване.

Особено внимание заслужава и културният живот, който кипи в Дечковата къща. Салонът с пианото често се използва за камерни концерти, литературни четения и изложби. Детски програми, като интерактивната игра „Златното съкровище на Алтън Дечко“, вдъхновяват малките посетители да се потопят в историята по един вълнуващ и достъпен начин.

Причините да посетим Дечковата къща са многобройни. Тя е не само добре запазен архитектурен обект, но и жив разказвач на историята на града и България. Всяка стая, всеки детайл, всяка вещ разкриват начина на живот, културните вкусове, стремежа към образование и обществен напредък на българите от Възраждането до средата на XX век. Това е място, което не просто се разглежда – то се преживява.

Дечковата къща ни напомня, че зад стените на старите сгради живеят не само камък и дърво, а дух, ценности и памет. Тя е покана към всеки, който иска да се докосне до корените на българската градска култура, да почувства уюта и топлината на миналото и да осъзнае колко богато е наследството, което сме призвани да пазим.

Координати на Дечковата къща

снимката е взета от Wikipedia.com