Само на думи ли някои партийци искат да ни вкарат в Еврозоната? Анализ на Йордан Мицикулев.

Защо приемането на еврото в България е „любимата дъвка“ на финансовия анализатор и защо са мними в очите му заявленията на евроатлантиците от парламента – представяме становището му, изказано в скорошно интервю.

В политиците в момента няма воля за влизането в еврозоната. Човекът, който най-много лобираше за това нещо – Асен Василев, [поради дефицита и инфлацията] всъщност направи така, че да не можем да влезем в близките години. Още преди Асен Василев и Кирил Петков да влязат в политиката съм гледал техни изявления (а обикновено когато хората не са политически обвързани са доста по-честни в изказа си) и съм забелязал, че те не харесват политиката на твърде високите харчове – а това е нещо, което правеха по време на тяхното управление. От една страна това може да се стори странно на много хора, но от друга страна оправдава факта, че те просто не одобряват влизането в еврозоната и тази им политика е основният инструмент, който им помага това да не се случи. Всички от българските политици, които в момента говорят най-шумно за темата определено нямат амбицията да влизаме в еврозоната, поради ред причини. Говорим не за това, което се казва по медиите, а по-скоро за делата на тези хора. На практика инфлацията е един от основните проблеми. Макар в момента да може да се каже, че данните за инфлацията сочат, че тя не е чак толкова висока, реалният пазар показва нещо съвсем различно. Има обаче и друг много сериозен проблем: липсва реформа от страна на корупцията. Не знам как ще влезем в еврозоната и не знам дали въобще тя би ни искала, при това положение.

Във всеки случай, Европейската централна банка не одобрява особено влизането на България в еврозоната, защото нашата икономика просто е твърде рискова, вижда се един огромен спад във външните инвестиции, повишение на корупционните нива… на практика, ние нямаме какво да дадем на тази еврозона, за да влезем в нея. От тази гледна точка, съвсем нормално е те да не ни искат, но да не ни го казват директно, а чисто дипломатично да ни разтакават във времето, защото ето – сега сме 16-ти януари, датата за присъединяване по принцип към еврозоната е 1-ви януари, така че най-рано се очаква в началото на 2026-та година, а според мен няма да се случи и до 2046-та. Не виждам амбиция в България да се случи такава сериозна реформа, каквато е необходима. Еврото си има и плюсове и недостатъци, а аз съм малко скептично настроен, поради простата причина, че левът като цяло ни дава един допълнителен инструмент за масата за преговори. Обикновено той ни дава възможност ние да изискваме. Изгубим ли го, не сме толкова силни, когато става въпрос за фискална политика. Не бихме могли да изискваме толкова от Евросъюза, защото бихме били изцяло подчинени, а на практика в момента ние можем да лавираме. Може да е малка, но все пак имаме някаква възможност да лавираме с лихвените проценти, и да водим някаква, дори малка, самостоятелна фискална политика. Има един аргумент, изразяващ част от опозицията на лева — че ние в момента сме вързани към еврото, и тогава защо да не сме в евро. Само че идеята е не да се отвържем някога от еврото, а да имаме инструмент, както ако да бихме седнали на маса с престъпници и имаме един пистолет в джоба, умисълът ни не е да го използваме някога, а се състои в това, че те ще ни гледат с респект. Това е смисълът на запазването на лева, всеки един интелигентен икономист го вижда и го осъзнава, а това, което говори, ако ще и да е съвсем различно. Вижда се и в ГЕРБ, и в ПП-ДБ, и в ИТН, че няма абсолютно никакво желание да се махаме от лева и да влизаме в еврозоната – няма и да се случи това нещо, колкото и популистски да говорят хората от управляващите партии.

Сравнение с положението в Гърция
Това, че от НСИ показват 2% инфлация не означава, че реалната е 2%. В ЕС си имат външен мониторинг и такива разминавания се виждат много ясно. Не мисля, че това е информация, която може да бъде скрита от ЕС, по-скоро може да бъде скрита от българските граждани. От тази гледна точка, не смятам, че това е проблемът. Като подходим геополитически, нека да видим, каква е Гърция: една пристанищна държава, към която има много интерес. Конкретно към Гърция, въпреки малко разхлабената им политика при влизането си в еврозоната, те имаха много за вимане – много можеше да се изкупи от тях на безценица – което се и случи, в момента, когато фалираха. В България не е точно така. Първо, чисто стратегически, ние сме изключително важна държава, но да не забравяме позицията си, че ние в ЕС сме малко като троянски кон. Във времената, когато България е била слаба, е била разменяна като разменна монета от великите сили. От тази гледна точка не мисля, че някой ще ни остави да правим каквото си искаме, а по-скоро същите ще се договарят относно нас помежду си. Бидейки в момента вход към ЕС през Шенген (една голяма положителна стъпка за нас), в момента по-скоро е вероятно България да бъде използвана на преговори за цялостните политики между Европа и Азия, сиреч на доста сериозно ниво.

Когато се прави анализ, и политически, и икономически, е хубаво да се погледне историята, защото тя е може би най-добрият учител. България винаги е била най-силна в ролята си на медиатор и считам, че и за в бъдеще това ще бъде най-значимото и участие на международната сцена. Въпросът е да има политическа воля да се прави това нещо. В крайна сметка ние сме на кръстопът и е много да се държим все едно, че сме в сърцевината на Европа. На практика ние постоянно сме под заплаха – икономическа, ако щете и военна – това няма да се промени никога, докато сме на тази територия. Затова ролята ни на медиатор е най-силната.

Самото интервю е качено тук:

Присъединете се към нашите общности:

Телеграм канал - Красиво Габрово
Публична Фейсбук Група - Красиво Габрово
Фейсбук страницата - Красиво Габрово
Youtube канал - Красиво Габрово

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД