Годината е 1185, България вече 167 години се намира под властта на Византия!
Българите отдавна жадуват за свобода и за възстановяване на своята държавност. Кроейки планове и очаквайки удобен момент, на историческата сцена се появяват братята Асен и Петър — основатели на най-великата династия на Втората българска държава – Асеневци.

Подходящият момент настъпва в края на 1185 г. Повод за въстанието става увеличаването на данъците от император Исак II Ангел, който имал финансови затруднения и се подготвял за скъпа сватба с унгарска принцеса. Допълнителен мотив за българите били вътрешните смутове във Византия – преврати, нашествия на норманите и разруха по българските земи, срещу които византийската власт не предприемала никакви мерки за защита.

Пряк предтекст за бунта станал отказът на императора да даде на болярите Асен и Петър земи около Царевец и Трапезица. Това било искрата, която подпали пламъка на въстанието. На 26 октомври 1185 г., по време на честванията на св. Димитър и освещаването на новопостроената църква „Св. Димитър“ в Търново, братята вдигат народа на борба.

За цар на възстановената България е провъзгласен по-големият брат Теодор, който приема името Петър IV, за да подчертае приемствеността с Първото българско царство и цар Петър I, сина на Симеон Велики.

През лятото на 1186 г. император Исак II Ангел предприема поход срещу въстаниците, но успява да постигне само временен успех. Асен и Петър стратегически се оттеглят отвъд Дунав, където привличат на своя страна куманите. С тяхна помощ се завръщат, укрепват организацията на въстанието и освобождават почти цяла Северна България, прониквайки и на юг от Стара планина към Тракия.

Пълният успех идва през 1187 г., след неуспешната за византийците обсада на Ловеч. След поражението императорът е принуден да потърси мир и фактически признава възстановяването на българската държава – началото на Втората българска държава.