Българските читалища – извор на просвета и култура

Човекът като социално същество има потребност от общение, от изява, от творчество, от храна за духа и душата, от възвишени чувства, които може да му даде културата. Израстването на човешката личност се случва през познанието. Разгръщането на човешките добродетели и ценности се осъществява основно чрез примера на обществото. Тази среда може да бъде създадена във всяко едно българско читалище, защото това е неговото предназначение.

Как най-бързо и лесно можем да въздигнем българския народ и неговия дух?

Въпросът е жизненоважен за цялото ни общество, затова ще хвърлим бегъл поглед назад във времето с кратка историческа справка. Търсейки решение, с което да ускорят образователния процес и будността на хората, нашите предци са открили отговора. Така през далечната 1856 г. в България се създава първото българско читалище – в гр. Свищов. По време на Възраждането броят на просветителските средища нараства на 130 благодарение на усилията на заможните и просветени възрожденци. Оттогава българските читалища винаги са били център на съхранени традиции, творчество и култура. Трибуните им са били място, където се е чувала думата на будното гражданско общество с ясни цели и стремежи, а книгите в читалищните библиотеки са давали просвещение.

Читалищата въздигат духа на българина през вековете и събират хората. Това единение е свързано основно с добротворни дейности, които прерастват в самодейни групи и клубове по интереси. В читалищата се развиват школи по танци, певчески, театрални и образователни школи за изява на творците, авторите и художниците. На сцените им се провеждат концерти, рецитали, тържества, театрални представления, изяви. Препълнените салони стоплят сърцата и разпалват пламъка на българския дух. Честването на празниците се подготвя старателно, действа сплотяващо и благодатно на общността.

През 2016 г. регистрираните читалища са вече 3614! Те разполагат с материална база, библиотека, повечето развиват самодейна културно-просветна дейност. И въпреки внушителното нарастване на броя им през годините, те не са онова притегателно място, каквото са били през XIX и XX век.

Ако наблюдаваме внимателно, ще видим как в населените места, в които читалищата са работещи, има множество будни хора, има съхранени ценности и добродетели, има пребъдващи обичаи, има хора, които милеят за родината си. Обратно, там, където читалищата не развиват дейност и техните материални бази се рушат, а вътре е прашно и бездушно, всичко това се отразява и на жителите на населеното място. Те започват да се унасят в злободневие и се отчуждават.

Чакат някъде в земята българска да ги пробудим – познанието, единението, обичаите, изобретателността, доброто, истината, полезните рецепти, естествените методи за здраве, любовта към род и родина.

Време е да си върнем живородното наследство по примера, който са ни оставили читалищните дейци с богатата палитра от техните дейности. В България има читалища, които не са спирали да извършват своята будителска и просветна дейност. Когато започнат обаче всички да работят и да извършват всеотдайно своето предназначение, България ще се съживи. Хората ще излязат от домовете си и ще са отново заедно. Ще се обединяват, за да създават, да творят, да изобретяват. Ще възродят обичаите и традициите. Ще се възцари любовта и хората ще се почувстват полезни, ще има настроение и радост, ще се дадат нови теми за разговори дори. Читалищата могат да бъдат също така мост между хората от различните населени места, а дори и за българите в чужбина. Те могат да осъществят прехода между миналото и бъдещето и да спомогнат да стъпим на здравата основа, която имаме, да я събудим за нов живот и дори да я надградим.

Ключова в тази апостолска мисия е ролята на читалищните деятели и радетелите за съхраняване на българския дух. Да върнат хората в храма на културата и просветата и да ги приобщят с дейности по интереси, организиране на празници и събития, различни родолюбиви инициативи.

Време е за ново възраждане и подем на родните читалища – стожери на българщината!

Снимката е читалището в село Царева ливада

Присъединете се към нашите общности:

Телеграм канал - Красиво Габрово
Публична Фейсбук Група - Красиво Габрово
Фейсбук страницата - Красиво Габрово
Youtube канал - Красиво Габрово

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД