Навършват се 113 години от една от най-славните военни победи на България в новата ѝ история - превземането на Одрин през Балканската война (1912–1913 г.).

На 26.03.1913 г., след месеци обсада и два дни упорит щурм, Българската армия, командвана от Георги Вазов (брат на Иван и Владимир Вазов), заедно със съюзническа Сърбия, превзема Одрин.

Според специалистите за времето Одрин е непревземаем, укрепен от германски инженери, ограден с три реда ровове, подсилени стени, артилерия, фортове, картечници и гарнизон от над 70 000 души, командвани от Шукри паша.

Българите са упорити и показват новаторство във военното дело.
За първи път в историята се използва авиация - самолет „Албатрос Ф-3“ с прикрепен кош с бомби, пилотиран от Радул Милков и Продан Таракчиев, бомбардира Одрин.
Напредъкът на армията е прикрит с „огневи вал“, балон е използван за разузнаване, а диверсиите на българската армия объркват османците.

Сутринта на 26-ти влизат в града - Михо Георгиев, войник от 29-ти пехотен ямболски полк, поставя българското знаме на върха на Селим джамия, а Шукри паша е пленен с над 30 000 войници, стотици оръдия, пушки и картечници.

Превземането на Одрин е последният и решаващ удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война Обсадата и щурмът от 24 до 26 март струват на победителите общо 18 282 души, повечето от които българи.

На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. - Лондонският мирен договор, Българите обаче владеят града само четири месеца.

Избухването на Междусъюзническата война и трагичният ѝ развой принуждават българската администрация да изостави Одрин без бой.