"Ние сме това, което четем.“ Попаднах на тази мисъл в социалните мрежи преди около 15 години. Тогава все още не можех да я разбера. Но с течение на времето осъзнах какво означава и се уверих, че тя е самата истина. 

Всеки един от нас има герои, на които иска да подражава. Някои деца искат да приличат на своите родители, други искат да приличат на тези, които виждат на екраните, а трети – на героите, за които четат. Именно тези образи са нашите най-ранни модели на подражание и пътеводни звезди в приключението, наречено живот.

Кое обаче е най-доброто място, в което можем да срещнем подходящи герои и за малки, и за големи? Разбира се, отговорите са само два – книжарницата и библиотеката. Това са двата храма на познанието и идеите, които, за съжаление, през последните години са силно подценявани за сметка на новите аудио-визуални начини за общуване. До голяма степен това подценяване се дължи на факта, че много от тях не изтъкват своите постижения достатъчно пред обществеността. Така мнозина остават с погрешното впечатление, че в библиотеката работят хора, които чистят прах, а в книжарниците има принтери и офисни принадлежности. Уви, новите технологии са част и от живота на пазителите на книгите и знанието. 

За да излезем от клишето, трябва да погледнем трезво на това, което библиотеките предлагат. По-дейните от тях организират различни събития и/или срещи с автори ежемесечно. Ако екипът на институцията върши работата си с желание (а много от библиотекарите работят като библиотекари именно защото обичат професията си), събитията могат да бъдат най-различни. Едни от тях са насочени към малчуганите от детската градина, други – към учениците от различни възрастови групи, а трети целят да привлекат вниманието и интереса на възрастните. По друг критерий някои събития са подходящи за хора, които обичат поезия, а други – за любителите на прозата или пък на научните четива. В основата на всички обаче стои любовта към словото и знанието.

Тази социална дейност, която културните институции извършват, има една изключително важна функция – да сплотява хората, за да изградят здрава местна общност. Затова много от читалищата и библиотеките, особено в по-малките населени места, работят в екип както едни с други, така и с различни институции, които извършват образователна дейност или предлагат социални услуги. Най-голямата печалба, която тази съвместна работа може да донесе, е да достигне до сърцата на местната общност. Така библиотеките могат да свършат една от основните си дейности – да свързват хората и да им открият пътя към книгата.

А щом една институция върши своята работа отговорно, нейният труд ще остане оценен. Хората ще погледнат на нея по различен начин. В библиотеката ще започнат да идват повече и повече читатели, чиято жажда за знания ще се превърне в горивото, благодарение на което библиотекарите ще вършат своята работа още по-добре. Съвместната работа с детски градини и училища би могла да отвори очите на подрастващите, че подкастовете и топкласациите, които гледат в платформите за споделяне на видео, биха били невъзможни без книгите. Така техни любими герои и примери за подражание биха били не Жокера и Батман, а Харка от „Синовете на Великата мечка“ или исторически личности като гладиатора Спартак, цар Ивайло или Апостола на свободата Васил Левски.

Библиотеките безусловно имат потенциал да бъдат съвременен център на просвета. И много от тях действително са такива. За да може обаче те да бъдат един траен мост към бъдещето, се изисква да бъдат последователни в своите действия, но и гъвкави в определени ситуации. Самите хора от своя страна трябва да осъзнаят, че обществените институции са създадени, за да служат на ОБЩИЯ интерес, затова не е лошо от време на време да проверяват за новости...