21 май е значима дата в българския празничен календар, посветена на светите равноапостолни Константин Велики и Елена. Празникът, известен като Константиновден и Еленинден, съчетава в себе си дълбока християнска символика и древни народни традиции, някои от които водят началото си от предхристиянски времена. Според християнската история император Константин Велики е първият римски владетел, който приема християнството и го узаконява в империята чрез Миланския едикт през 313 година. Това поставя началото на нова епоха, в която християнството постепенно се превръща във водеща религия. Неговата майка, света Елена, също заема важно място в църковната традиция - тя е известна с поклонничеството си в Йерусалим, където според преданието открива Кръста Господен. Затова двамата се почитат като „равноапостолни", тъй като имат огромен принос за разпространението на християнската вяра.
В българската народна традиция празникът е известен най-вече с нестинарските обичаи - уникален ритуал, при който участниците танцуват боси върху жарава. Този обичай е характерен за райони в Югоизточна България, особено в Странджа, и се свързва с вярата в пречистващата и защитна сила на огъня. Нестинарите носят икони на светците и изпадат в особено състояние, което се възприема като духовно вдъхновение. Този ритуал е едно от най-интересните съчетания на християнски и древни езически елементи в българската култура. На този ден се правят и курбани за здраве, организират се събори и общоселски празници. В много населени места хората се събират край параклиси и манастири, носещи имената на светците, където се извършват литургии и водосвети. С празника на светите Константин и Елена е тясно свързан и друг важен християнски ден - Спасовден. Макар да не съвпада винаги с 21 май, той се пада в близък период - четиридесет дни след Великден - и също има важно място в народните вярвания.

Спасовден(плаващ празник, 40-тия ден след великден) отбелязва възнесението на Исус Христос на небето и е един от големите християнски празници(Възнесение Господне). В българската традиция той е свързан с култа към душите на починалите. Смята се, че до този ден душите, слезли на земята по Великден, се връщат обратно в отвъдното. Затова на Спасовден се правят поменални обреди, раздава се храна за „Бог да прости" и се посещават гробовете на близките. Народните вярвания свързват Спасовден и с природата - той се смята за ден, който влияе върху плодородието и времето. Съществуват и легенди за „Спасовата роса", която има лечебна сила, както и поверия, че на този ден небето се „отваря" за кратко и молитвите имат особена сила.

Така празникът на светите Константин и Елена и Спасовден се преплитат в общия пролетен цикъл от вярвания и обичаи, които отразяват стремежа на хората към здраве, защита и благополучие. Те съчетават в себе си религиозната почит към християнските светци и богатото наследство на народната култура, което и до днес продължава да се пази и предава.