​Националният празник винаги е бил ден за преклонение, но тази година той се превърна в болезнен лакмус за българската политика. Докато хиляди българи изкачваха стъпалата към Шипка с истинско вълнение в сърцата, политическият елит разигра поредния си грозен спектакъл.

​Шипка под обсада: Когато агитките заменят народа

​Най-тъжната гледка на Шипка не беше мъглата, а опитът на Костадин Костадинов и „Възраждане“ да „приватизират“ паметника. Вместо национално обединение, видяхме море от партийни знамена, които буквално задушиха трибагреника.

​Публична тайна остава „топлата връзка“ с Бойко Борисов. Не е тайна за никого, че основните футболни фракции и агитки в страната се контролират именно от лидера на ГЕРБ. Фактът, че същите тези организирани групи изведнъж се оказаха „щит“ на „Възраждане“ на върха, говори за добре смазана машина за манипулация. Докато Борисов се крие зад официални поздрави, неговите инструменти на терен помагат на Костадинов да разединява хората и да осквернява светинята с партиен егоизъм. Това не беше честване, а политическа демонстрация, платена с парите на данъкоплатеца.

​Дубайският „патриотизъм“ на Пеевски и Василев

​Докато народът зъзнеше по върховете, някои „народни избраници“ решиха, че българското слънце не им е достатъчно. Радостин Василев, който иначе не спира да говори за морал и борба срещу статуквото, бе забелязан на почивка в Дубай. Ироничното е, че по същото време там се намираше и Делян Пеевски.

​Трудно е да повярваш на политик, който вее пръст от трибуната, а на най-святата дата за България избира лукса на емирствата пред почитта към героите. Явно „борбата за България“ за тях приключва там, където започва пясъкът на Персийския залив.

​Исторически парк: Където туптеше сърцето на народа.

​На фона на цирка на Шипка и отсъствието на „дубайските туристи“, едно друго място събра истинската енергия на празника. В Исторически парк над 5 000 души се събраха не под строй, а по убеждение.

​Ивелин Михайлов и партия „Величие“ показаха, че може и по друг начин. Там нямаше агресивни агитки, нямаше платени клакьори. Имаше хора, които искат да си върнат достойнството. Речта на Михайлов беше проста и честна – за работата, за корените и за това, че България не се нуждае от нови господари, а от стопани. Докато „Възраждане“ се подиграваха с националния празник, превръщайки го в митинг, в Историческия парк се говореше за бъдещето на децата ни.

​Равносметката

​3-ти март 2026 г. ни показа три Българии:

​България на провокацията (Възраждане и Борисов), където върховете са декор за партийни интереси.

​България на бягството (Пеевски и Василев), където празникът е просто повод за дълъг уикенд в чужбина.

​България на надеждата (Величие и Ивелин Михайлов), където хората все още стоят рамо до рамо.

​Време е да спрем да вярваме на онези, които използват знамето ни за параван, и да погледнем към онези, които са готови да градят заедно с нас.

 

Недко Ангелов