Първи март, известен в българската народна традиция като Баба Марта, е един от най-обичаните и най-старите празници в българския обреден календар. Той бележи началото на пролетта и е символ на обновлението, здравето и новото начало. Образът на Баба Марта е дълбоко вкоренен в народните вярвания и олицетворява променливата мартенска природа - ту усмихната и топла, ту сърдита и студена.
В народните представи Баба Марта е възрастна жена с променлив характер, от чието настроение зависи времето през месец март. За да бъде тя благосклонна и да донесе хубаво време, хората се стремят да я „омилостивят" чрез различни обичаи и ритуали. Затова на този ден къщите се почистват, хората обличат светли и чисти дрехи, а жените излизат рано сутрин навън, за да поздравят Баба Марта и да я посрещнат с добро настроение.
Най-емблематичният обичай, свързан с празника, е връзването на мартеници. Те се изработват от бели и червени усукани конци, като белият цвят символизира чистотата, дълголетието и новото начало, а червеният - здравето, жизнената сила и защитата от злото. Мартениците се връзват на ръката, закачат се на дрехата или се поставят на домашните животни и овощните дървета с пожелание за здраве и плодородие. Според традицията мартеницата се носи, докато човек види първия щъркел, лястовица или разцъфнало дърво, след което се сваля и се завързва на клон или се поставя под камък.
С Баба Марта са свързани и множество народни вярвания и гадания. В някои краища на България хората „наричат" първите дни на март, вярвайки, че времето в тези дни предсказва каква ще бъде годината. Под камъка, под който се оставя мартеницата, се гадае за късмет - ако има мравки, годината ще бъде плодородна, а ако няма - трудна. Такива вярвания показват стремежа на човека да разбере и предвиди природните сили.
Празникът Баба Марта е тясно свързан и с надеждите за здраве и закрила от болести. В миналото мартеници са се връзвали не само на хората, но и на добитъка, кошерите и плодовите дръвчета, за да бъдат предпазени от зли сили. Смятало се е, че червено-белият конец има магическа сила и може да предпази от уроки и нещастия.
Днес Баба Марта продължава да бъде жив и обичан празник, който се отбелязва не само в България, но и от българските общности по света. Той е символ на националната идентичност и на непрекъснатата връзка между миналото и настоящето. Чрез простия, но силно символичен жест на подаряването на мартеница българите изразяват своето пожелание за здраве, щастие и благополучие, запазвайки една от най-красивите традиции на народа си.