Европейската комисия отново насочи вниманието към готовността на европейските граждани за извънредни ситуации, като призовава домакинствата да разполагат с необходимите запаси от храна, вода, лекарства и други основни продукти, с които да могат да се справят самостоятелно поне 72 часа. Инициативата беше представена на 3 ноември 2026 г. в Брюксел по време на Европейския форум за гражданска защита и е част от по-широката стратегия на ЕС за готовност при кризи, войни и аварии. 
Новите насоки бяха представени от европейския комисар по равенството, готовността и управлението на кризи, войни и аварии  Хаджа Лахбиб. Основната идея е хората да бъдат подготвени за първите три дни на евентуална криза, когато обичайните услуги могат да бъдат прекъснати, а институциите и спасителните служби все още да организират реакцията си. Препоръката включва наличието на достатъчно питейна вода, хранителни продукти, лекарства, средства за комуникация и пари в брой, както и подготвена аварийна раница с най-необходимото.
От Европейската комисия подчертават, че подготовката не трябва да се ограничава единствено до природни бедствия. Сценариите включват различни видове кризи - прекъсване на електрозахранването, Кибер атаки, военни конфликти, здравни заплахи и други ситуации, които могат да нарушат нормалното функциониране на обществото. В официалното си съобщение от 3 ноември комисията формулира посланието си така: „Когато настъпи бедствие, първите часове могат да имат решаващо значение. Всеки европеец трябва да знае какво да направи, как да защити семейството си и как да помогне на другите.
Още през 2024 г. Саули Нинистьо предупреждава за необходимостта от подготовка. В доклада „По-сигурни заедно“ (Safer Together), изготвен през 2024 г. от Саули Нинистьо - бивш президент на Финландия и специален съветник на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Документът разглежда готовността на Европа за бъдещи кризи и съдържа около 80 препоръки за краткосрочни и дългосрочни действия.
В четвърта глава на доклада, Нинистьо формулира съвсем конкретна препоръка: „ЕС трябва да се стреми към повишаване на готовността на домакинствата, така че всеки гражданин на Съюза да бъде в състояние да се издържа самостоятелно за минимум 72 часа в случай на криза.“ Авторът подчертава още, че подготовката трябва да се превърне в обща отговорност, а не да бъде задължение единствено на държавните институции. В предговора си той обобщава философията на целия доклад с думите: „В основата си готовността е нагласа.“ 
Предупрежденията в доклада не се ограничават само до възможността за военен конфликт а и за рискове като пандемии, екстремни климатични явления, Кибер атаки, прекъсване на веригите за доставки, саботажи на критична инфраструктура и дезинформация. 
Какво трябва да имат хората в домовете си?
Сред основните неща, които трябва да бъдат предвидени, са достатъчно питейна вода и хранителни продукти за три дни, лекарства от първа необходимост, средства за осветление, резервни батерии, заредена външна батерия за телефон, радио, аптечка, важни документи и известна сума пари в брой. Препоръчва се домакинствата да имат и предварително подготвена аварийна раница, която да може да бъде взета при необходимост от бърза евакуация.
Особено внимание се обръща на хората с увреждания и тези, които имат нужда от допълнителна помощ. Подготовката трябва да отчита техните индивидуални потребности, включително необходимите лекарства, помощни средства и достъп до информация при извънредна ситуация. Друг акцент е въвеждането на практически знания за реакция при кризи още в детските градини и началните училища, така че децата да знаят как да действат, без да бъдат подлагани на излишен страх.
Важно е да се уточни, че новите насоки не въвеждат задължение за гражданите да се презапасяват, нито означават, че Европейската комисия очаква непосредствено настъпване на война или друга мащабна катастрофа. Става дума за превантивна политика, която трябва да осигури известна самостоятелност на домакинствата в първите часове и дни на евентуална криза, докато спасителните служби и държавните институции организират необходимата помощ.
Въпросът обаче е доколко подобна подготовка ще бъде приложена на практика във всички държави членки и как ще бъде организирана на национално ниво. Защото наличието на европейски стратегии и препоръки само по себе си не гарантира готовност. Необходими са ясни инструкции към хората, работещи системи за ранно предупреждение, осигурени стратегически резерви и институции, които знаят как да реагират при извънредна ситуация.