1157 г. от смъртта на св. Константин-Кирил Философ. Учен богослов, създател на глаголицата, от която впоследствие неговите ученици създават в България и кирилицата, на която и до днес пишем в нашата страна. Християнски просветител и светец. Заедно с брат си Методий са обявени за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II. Равно и дълбоко почитани в християнския свят и особено в България.

● Роден е през 827 г. в Солун, Византия. Син е на висшия ромейски военачалник, друнгарий Леон (Лъв), подстратег на Солунско, и на жена му Мария. Семейството има седем деца и според житиеписеца на Константин той е:
„от добър и почтен род, отдавна познат на Бога, на царя и на цялата солунска област“.

● Баща му умира рано и Константин, заедно с братята и сестрите си, минава под покровителството на близкия им роднина - великия логотет Теоктист. Още от ранна възраст проявява големи качества - склонност към философията и поезията. Пише множество литературни произведения, сред които „Соломонова молитва“.
Това не остава скрито за логотета и през 843 г. той го кани в Константинопол и го записва в Магнаурската школа - най-висшето учебно заведение във Византия.

● Там изучава философия, граматика, реторика, музика, аритметика и астрономия. Овладява поне десет езика. Негови учители са:
– един от най-учените мъже на времето си в империята - Лъв (математик, философ и изобретател), както и ерудираният Фотий (бъдещ патриарх).

● Вече привлякъл вниманието върху себе си, след завършването на университета решава да се замонаши и преминава на висока служба при патриарх Игнатий. Недоволен от светските дела и презрението си към столицата, прави опит да се укрие.
Това не се харесва на властта в империята, която желае да го привлече и да използва уменията му.

● Открит е и е назначен за преподавател по философия в Магнаура, като получава и почетното звание „философ“. По това време пише известното си съчинение „Написание о правой вере“.

● В периода 843-851 г. е първата важна публична проява на Константин Философ. Получава задача от светските власти да дебатира и да пречупи авторитета на низвергнатия патриарх-иконоборец Йоан VII Граматик. Младият философ се отличава с остроумието си и изпълнява блестящо задачата, за радост на властите.

● След това дело багдадският халиф предизвиква император Михаил III на диспут, свързан с верските въпроси, като желае да докаже превъзходството на исляма над християнството. Императорът поверява задачата на самия Константин, уверен във възможностите му. От житието на Философа се разбира, че в Багдад действително се е провел такъв диспут, на който са обсъждани не само верски, но и военни, данъчни въпроси, както и теми за изкуството и мира. Той демонстрира познания и по Корана. Духовникът се справя със задачата си и, според житието,
„наддума ги по всички въпроси – така, че те му се чудят и изпадат в удивление“.

- Издейства и освобождаването на хиляди християнски пленници, които се завръщат заедно с него във Византия.

● След завръщането си, около 856–857 г., се усамотява и се отдава на четене на книги, а малко по-късно отива при брат си Методий в манастира „Свети Полихрон“, където с малък кръг ученици започват създаването на славянската писменост и превода на Светото писание на славянски език.

● През 860 г. е натоварен с нова дипломатическа мисия - този път при хазарския хаган в Крим. Хазария по това време е притисната между интересите на Арабския халифат и Византия. Държавата е религиозно пъстра поради разнородното население. Поради това хаганът се обръща официално към Византия и предлага да приеме християнството, ако бъде изпратен мъж, който да обори сарацините и евреите. За тази мисия Философът е придружен от брат си Методий. Първата им спирка е Херсон - за почивка и подготовка за диспута.
- Там за първи път се сблъскват с викингските руни.
- Откриват и мощите на третия папа - Климент I (50–97 г.).

● След това братята се отправят към Хазария, където диспутите им с евреи и мюсюлмани се водят в присъствието на хагана. Въпросите са по теми като Светата Троица, значението на Богородица, обрязването и други. Просветителите печелят диспутите, но успехът им е ограничен – покръстени са едва около 200 хазари, а християнството не е утвърдено като държавна религия. Успяват отново да освободят хиляди християнски пленници.

● През 861 г. са преназначени при аланите (близо до Херсон), където покръстват част от тях, отсичат дърво-кумир, проповядват и се завръщат в Константинопол.

● Великоморавската мисия (862-865 г.) е най-известната мисия на Константин и Методий. По поръка на императора и по искане на княз Ростислав са натоварени да разпространяват християнството на славянски език във Великоморавия. Установяват се в столицата Велеград, създават духовно училище, обучават бъдещи свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на славянски език. Поставят началото на славянската литургическа служба.

● През 865 г. се отправят към папата в Рим. Тази мисия ги сблъсква със западноримското духовенство и с триезичната догма.

● През 867 г. изпълняват и мисия в Панония, в Блатненското княжество, със същата цел, както във Великоморавия, като престояват там шест месеца.

● През 867 г., на път за Константинопол, за да получат нови задачи, просветителите за пореден път се сблъскват със защитниците на триезичната догма - този път във Венеция, тогава византийски екзархат. Там Константин Философ оборва в открит диспут духовниците от Фриулската марка и защитава правото на славяните да имат богослужение на собствения си език.

● Римската мисия от 867 г. е последната за светите равноапостоли. Поводът за нея е кореспонденцията с папа Николай I относно пренасянето в Рим на мощите на третия папа - св. Климент I, открити от братята по време на хазарската мисия. Това дело фактически осигурява освещаването на глаголическото писмо от Рим. Кирил и Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати тържествено в Рим и благословени от новия папа Адриан II.

В Рим Константин постига значителни успехи:
- канонично утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папата;
- с подкрепата на император Василий I става съветник на папа Адриан II;
- в базиликата „Санта Мария Маджоре“ папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука - глаголицата;
- в Рим се отслужват литургии на славянски език.

● През 868 г. лично папата и най-висшите му прелати ръкополагат за свещеници славяните - ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим.

● През 869 г. при славянското богослужение единственият допускан компромис е, че по настояване на папата в храмовете Евангелието и Апостолът се четат най-напред на латински език.

В Рим св. Константин-Кирил Философ завършва последния си труд „Написание за правата вяра“, но изтощен от тежките пътувания, се разболява.

Малко преди смъртта си приема „великата монашеска схима“ с името Кирил, с което остава като светец в Православната и Римокатолическата църква. Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г. Погребан е в криптата на базиликата „Сан Клементе“.