По време на управлението на своя вуйчо по майчина линия - цар Михаил III Шишман (1323-1330), той става деспот и получава управлението на Ловешкото. Там той се утвърждава като значим фактор в политиката на България. Иван Александър, не взема участие в трагичния поход на вуйчо си срещу Сърбия, през лятото на 1330г., където България търпи страшно поражение при Велбъжд от войските на крал Стефан Урош III Дечански, довеждащо и до смъртта на царя.

 

Взема участие, обаче в срещата при местността Мраката, където под Сръбски натиск и влияние в ролята си на победител се намесват сериозно във вътрешните дела на България и на престола е поставен сина на убитият цар - Иван-Стефан, който няма реална власт в управлението. Недоволни от ситуацията, Иван Александър вдига бунт през януари 1331г. а в столицата е организиран преврат, с което Иван - Стефан е принуден да бяга. 

Бързият успех на бунта е благодарение и на настъпилата криза в Сърбия и на невъзможността на Видинския деспот Белаур да подкрепи сина на брат си, но  се отцепва от централната власт.

Така на престола се качва цар Иван Александър през февруари/март 1331г. 

 

Първия етап от царуването му е много успешно! 

● Възползва се от смяната на властта в Сърбия, където крал е вече Стефан Душан (1331-1355), българин по майчина линия (син на Теодора Смилец) и установяват траен мир.

● През 1333г. царят дава една от сестрите си-царица Елена за жена на Душан с което е скрепен мира. (От този брак се раждат и бъдещия крал на Сърбия).

● Между 1332-1337г. Белаур се бунтува срещу царя, което значително затруднява Иван Александър, но все пак в съюз с татарите царят побеждава войските на Белаур в Битката при Дерманци, убива го и присъединява отново Видинско. 

● Докато царят е зает с Белаур, император Андроник III Палеолог се възползва и напада България и превзема значителни територии. В битката при Русокастро на 18 юли 1332 година, Иван Александър отново в съюз с татарите, нанася решително поражение на Византия и възвръща земите между р.Тунджа и Черно море.

● През 1344г. се възползва от кризата в империята и безкръвно отнема част от Тракия, Пловдив и още 8 крепости в Родопите под скиптър си.

● 1341г. се справя с предявилия претенции за трона с помощта на Византия-Шишман (син на Михаил III Шишам и Анна-Неда).

● Същата година прави и неуспешен опит да се намеси във вътрешните дела на империята с цел облаги за царството. Но тактиката му е грешна и е победен край р. Марица от Йоан Кантакузин (регент на империята и съимператор с Йоан V Палеолог в периода 1347/54г.). След тези събития те сключват мир.

● 1342г.се намесва във конфликта при Солун лавирайки между Византия и Сърбия, но след намесата и на огромни турски войски на Умер бег, се отказва от замислите си и се връща в Търново.

● 1343 за кратко си връща крепостта Перперикон от войводата Момчил, но скоро пък е превзета от Византия в съюз с османците и завинаги губи тези земи. 

 

След 1347г.предизвикателствата пред царят са огромни: 

- През страната след 1347г. преминава чумата ,която обезлюдява големи региони.

- В Добруджанско-деспот Добротица се отделя от централната власт и създава Добруджанското деспотство 

- Васалното под скиптъра на царя Влашко, също настоява за повече права.

- В кръвопролитни сражения срещу нахлуващите турци загиват 2-ма от синовете му от първата му жена Теодора Басараб (дъщеря на Влашкия войвода Иванко I ) - Иван Асен IV и Михаил Асен, през 1349 и 1355г. в битки край София. Това е сериозен удар и поставя въпроса за наследието.

- Към 1345г. Царят предизвиква истински скандал в Търново.

Влюбва се в еврейка на име Сара, развежда се с Теодора след 23г. брак, гони я от Търново, и се жени през 1349г. за еврейката. Тя приема ревностно православието и получава името Теодора (Сара-Теодора). 

- Като компенсация към синът си от Басараб - Иван Срацимир, му дава Видинското царство с което реално разделя царството ,защото в последствие в Търново е наследен от синът си от Сара - Иван Шишман. 

 

● През 1365г. Видинското царство е окупирано от унгарците на Лайош I.

На Иван Александър му коства много ресурс, допълнителни съюзи и лични жертви, за да върне Видинско през 1369 година.

● 1365г. Иван Александър пленява Византийския император Йоан V Палеолог, който се връща към Византия след дипломатическа мисия в Унгария.

● 1366г. Черноморието е нападнато от графът на Савоя Амадей VI, братовчед на императора, за да притисне българският цар и да освободи Йоан V.

Превзети са много черноморски крепости. На царят отново му костват големи дипломатически и военни усилия в съюз с Добруджанското деспотство, да минимизира нанесените щети. По-голямата част от Черноморието обаче е завинаги загубена за Търновска България. 

● Отношенията с Византия остават обтегнати а през 1370г. турците превземат Пловдив и Стара Загора. 

● Безпорен е търговският, културният и книжовен разцвет на Втората Българска държава под управлението на Иван Александър, въпреки злополучното му в дългосрочен план царуване и центробежните сили с които няма как да се справи.

 

- Търговските отношения с Венеция, Дубровник и Генуа, са в подем. 

- Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции и бележат връхна точка в развитието си по негово време. Царят е имал огромна лична библиотека, създават се:

》Лаврентиевият сборник (1348) 

》Кукленският псалтир -„Песнивец" (1337)., 

》Търновското (Лондонското) четвероевангелие (1355)г.

》Апостол с тълкувания, 2 преписа на Троянската притча и др. 

》Прави много дарения на църкви и манастири.

》Основава нови манстири като :

- Кремиковският „Св. Георги Победоносец"

- Преображенският „Св. Преображение Господне" и др.

- Йоан Александър е ктитор и на Зографския, Синаитския и Оряховския манастири.

- Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище на българите. 

- 1347г. Иван Александър написва т.нар. Мрачка грамота - съдържаща богата информация за данъчната система, административния апарат, статута на зависимите селяни във Второто българско царство през XIV век и военните му постижения.

За съжаление много от оригиналите на тези произведения към днешна дата не се намират в България, заради изнасянето им в чужбина с цел спасение от унищожение от турските завоеватели.

 

● От Търновската книжовна школа произлизат много видни духовници и книжовници като: св. патриарх Евтимий ,Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Киприан, монах Симеон и мн.други. Всички тези духовници и книжовници оставят траен отпечатък в Българската историография. Благодарение на културния разцвет и книжнина по неговото време, България оцелява като нация през 500 годишното турско робство .

 

Иван Александър е имал общо 9 деца :

От царица Теодора Басараб:

- Михаил IV Асен

- Иван Срацимир, цар на Видинското царство (1356-1396).

- Йоан Асен IV

 

От царица Сара Теодора:

- Иван Шишман, цар на Търновското царство (1371-1395) 

- Йоан Асен V

- Кера Тамара

- Кераца-Мария

- Десислава

- Василиса.