На 9 февруари 2026 г. се навършват 187 години от рождението на Илия Блъсков. Роден е в с. Дълбоки, Старозагорско. Той е български писател и един от основоположниците на българската повествователна проза.

Негов баща е Рашко Блъсков - виден възрожденски учител, писател и издател. Майка му е Мария Блъскова. Илия има още шестима братя. Всички синове на Рашко и Мария Блъскови израстват със силно патриотичен български дух въпреки османското робство. Те са будни и активни българи и оставят дълбоки следи в българската история, сред които има писатели и военни.

Първоначално Илия е обучаван от баща си.
През 1849 г. учи в Девня при учителя Константин Драганов-Кумановски. През 1851 г. учи в Русе при Парашкев Бояджиев.
Илия е старателен ученик, но там преживява тежки морални и физически наказания, които убиват желанието му да се образова.
В крайна сметка завършва началното си образование при баща си през 1853 г.

През 1857 г. става учител в с. Айдемир.
През 1860 г. се премества за постоянно в Шумен и там живее и работи до края на живота си.
Първоначално взема уроци от Добри Войников и учи френски език при Анастас Гранитски.
На 1 септември 1860 г. Илия Блъсков открива училище в Долна махала.

Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения, които са сред първите оригинални белетристични творби в българската литература.

През 1865 г. издава от името на баща си повестта „Изгубена Станка“, чийто редактор е самият Добри Войников. Тя става първото произведение в българската литература с предимно селска тематика.
През 1870 г. издава повестта „Злочеста Кръстинка“, съдържаща и критика към гръцкото духовенство в актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква.

Има и някои не толкова популярни произведения със скромни художествени качества, като „Пиян баща, убиецът на децата си“ и „Двама братя“.

През 1878 г. поема издаването на стихосбирката на Иван Вазов „Избавление“.

Той е първият, който събира и издава в отделен сборник анекдотите за народния хитрец Хитър Петър през 1884 г. под заглавие „Баща на Хитър Петър“.

В Шумен Илия Блъсков създава и своето семейство. Женен е за Мария (Мариола) Блъскова, която е била голяма опора за мъжа си. Семейството е скромно, отдадено на просветното дело, но многобройно. Те имат седем деца – четирима синове и три дъщери: Рашко, Владимир, Димитър, Лука, а най-известна от дъщерите му е Стефка Блъскова (по мъж Евтимова). Тя полага големи усилия за запазването на архива на баща си, който по-късно нейният син Илия Евтимов дарява на Държавните архиви.

Блъсков продължава да пише и публикува повече от 30 години - до началото на ХХ век.

Илия Блъсков умира на 13 август 1913 г. на 74-годишна възраст в Шумен. Паметта му е дълбоко вкоренена в града. На негово име са кръстени училище, улица и село на 12 км от Шумен, както и е издигната паметна плоча в негова чест в двора на църквата „Свети Три светители“.