На 10 февруари православната християнска църква посвещава на св. великомъченик Харалампий, който живял през 2 век и дълго заемал поста епископ на град Магнезия в Тесалия. Заради дълбоката си привързаност към Христовото учение е подложен на жестоки мъки и изтезания от римския император Септимий Север и умира през 198 година. В житието на светеца четем, че приживе той помагал на хората, като лекувал техните болести и рани. Поради тази причина в традиционните народни представи на българите св. Харалампий се осмисля и почита като господар на всички болести и най-вече на чумата.
Народното поверие гласи, че когато чумата - грозна, гърбава и страшна бабичка, се родила на Зимния Атанасовден, тя започнала да скита по земята и да мори с острата си коса хората. Това продължило до деня на св.Харалампий, когато светеца успява да я залови и окове. Ето защо в иконографската традиция той често е изобразяван, държейки чумата или дявола в окови.
На празника жените не подхващат никаква работа, за да не разсърдят св.Харалампий. Особено строго се пазят от вълна, тъй като според поверието чумата се крие в нея. Още в ранна утрин те изпичат колак и три малки кравайчета, които намазват с мед. Носят ги заедно с паничка мед в черквата, за да ги освети свещеникът. С осветения пчелен мед намазват челата на децата за здраве и раздават от хляба на три съседски къщи. Едното кравайче хвърлят на покрива на къщата за чумата, другото дават на домашните животни, а третото - на децата. Осветения в черквата мед се запазва като лек срещу шарка, обриви и рани през цялата година.