На 2 февруари 1853 г. в гр. Елена, в семейството на Сава и Койка Бобчеви, е роден Стефан Бобчев. Най-известен е с това, че е един от инициаторите за създаването на Софийския университет, както и основател и първи ректор на днешния Университет за национално и световно стопанство (УНСС).
Брат е на обществените дейци Илия Бобчев и Никола Бобчев.

● От 1868 г. учи във Военномедицинското училище в Цариград. Там става председател на Българското благодетелно братство „Просвещение“, а по негово настояване се купува къща в Топкапия, която е преустроена в параклис.
● През 1872 г. става председател и на Македонската дружина.
● През 1873 г. заедно с Иван Куцаров заминава на мисия за инспекция на българското учебно дело в Македония.
● През май 1876 г., след Априлското въстание, е принуден да емигрира в Одеса.

Малко след това се премества в Букурещ, където е редактор на вестник „Стара планина“, издаван два пъти седмично в периода 19 август 1876 - 2 август 1877 г.

● По време на Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на в. „Руский мир“.
Назначен е за чиновник за особени поръчения в администрацията на Временното руско управление.
Впечатленията си от войната публикува в различни издания, сред които:

-Руско-турска война 1877-1878 г. Очерци и разкази, Вт., 1879;
-Хроника на Руско-турската война, Сл., 1881 и др.

В края на войната Бобчев заминава за Москва, където през 1880 г. завършва право.

● След завръщането си в България се установява в Пловдив, тогава в Източна Румелия, където изпълнява различни публични и административни длъжности, а също така намира и любовта на живота си.

● На 20 април 1881 г. се жени за Екатерина, сестра на Теодор Теодоров - водач на Народната партия и министър-председател на България в периода 28 ноември 1918 - 6 октомври 1919 г.
Семейството има едно дете - дъщеря на име Кося.

● Става съдия и достига до поста председател на Върховния административен съд на Източна Румелия.
● Народен представител в периода 1883-1884 г.
● Директор на правосъдието на Източна Румелия (1884-1885).
● От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. - редовен член на Българската академия на науките.

● След Съединението (1885 г.) работи като адвокат, а след преврата срещу княз Александър I Батенберг прекарва известно време в Одеса (1886-1889).

● След 1894 г. се включва активно във възстановената Народна партия и многократно е избиран за народен представител.

● През 1899 г. се установява за постоянно в София. През 1901 г. основава Дружеството на българските публицисти и писатели и е негов председател до 1921 г.

● Председател е на Славянското дружество от 1903 г. до края на живота си през 1940 г.

● В продължение на 33 години преподава история на правото и църковно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1902–1935).

● Бобчев е дописен член на Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб (1909) и на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910).

● През 1911-1912 г. Стефан Бобчев е министър на народното просвещение в кабинета на Иван Гешов.
● През 1912–1913 г. е посланик на България в Русия.

Бобчев е русофил по убеждения. След оставката си многократно се опитва да склони българския политически елит и обществеността към съюз с Руската империя в Първата световна война.

● При Деветоюнския преврат и идването на власт на Демократическия сговор през 1923 г. е обвинен от Народното събрание и съден за пропуските в дейността си през този период.

● През 1920 г. Стефан Бобчев е един от основателите на днешния Университет за национално и световно стопанство (УНСС) и негов ректор до 1938 г. През този период се утвърждава като радетел за академично сътрудничество между славянските висши училища.

● Стефан Бобчев умира на 8 септември 1940 г. в София на 87-годишна възраст.

Той завещава средства на гимназиите в Пловдив и София, на училищното настоятелство в Елена и на Софийския университет.