На 24 януари 1920 г. в Пещера е убит майор Михаил Такев от крайнолевия анархокомунист Георги Донски.

Такев е български военен и политик от Демократическата партия, както и вътрешен министър на България. Роден е на 10 март 1864 г. в Пещера. Учи в родния си град, а след това завършва гимназия в Пловдив.

На 4.09.1883 г. постъпва във Военното училище на Негово Княжеско Височество в София.

Участва в боевете при Сливница и Пирот в редовете на 7-и пехотен Преславски полк по време на Сръбско-българската война (1885).

Заедно с юнкерите от Военното училище участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван през 1886 г. През 1887 г. наказанието му е отменено. На 27.04.1887 г. завършва Военното училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 3-ти артилерийски полк.

Заподозрян в участие в заговора на майор Коста Паница, на 1.06.1890 г. е уволнен от армията.

През 1892 г. Такев завършва право във Франция и започва адвокатска практика в Пазарджик. След падането на Стефан Стамболов се включва в Демократическата партия и участва в дейността на Македонската организация.

На 25 юни 1895 г. става председател на новоучреденото Пещерско македоно-одринско дружество. През декември същата година е делегат от Пещерското македонско дружество на Втория конгрес, а през юли-август 1901 г. - на Деветия македоно-одрински конгрес. Дейността на Пещерското македоно-одринско дружество обаче не се развива, тъй като Такев живее в Пазарджик, и поради тази причина на 2.04.1902 г. е сменен с Димитър Писарев.

Първият опит за покушение срещу него е през август 1896 г.

На 11.05.1897 г. е извършен нов атентат срещу него край село Кочагово от жители и кмета на село Радилово от Народната партия - Петър Минков, при който загива известният писател и негов съпартиец Алеко Константинов. Спорът е за собствеността върху гори и общински мери с общината на Пещера. В заговора участват и Милош Топалов, и Петър Салепов, които са заловени и осъдени на смърт. Присъдата на непълнолетния Салепов е заменена с 15 години затвор.

След забраната на Върховния комитет на 30.01.1903 г. от правителството на Стоян Данев Михаил Такев внася на 1 февруари искане за право на отговор в Народното събрание, адресирано до вътрешния министър Александър Людсканов. Заедно със Стоян Шангов и Христо Попов е сред основните оратори на протестния митинг, свикан на 2 февруари, и заклеймява решението на Данев. Интерпелацията му влиза в дневния ред на парламента още на 4 февруари, но не е подкрепена от мнозинството.

След смъртта на дългогодишния лидер Петко Каравелов Такев става заместник на новия председател на Демократическата партия Александър Малинов.

През 1908 г. Демократическата партия идва на власт и Такев участва в управлението като вътрешен министър (1908-1910) и министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1910-1911).

По време на Балканските войни (1912-1913) служи като офицер от запаса в Първа армия. В края на Първата световна война (1918 г.) отново става вътрешен министър в правителствата на Александър Малинов.

Противопоставя се на Владайското, т.нар. Войнишко въстание в края на 1918 г., когато деморализирани и дезорганизирани български войски се вдигат на бунт след катастрофалната загуба в битката при Добро поле.

В успешното покушение срещу Такев на 24 януари 1920 г., извършено от анархокомуниста Георги Донски, участват и други негови помагачи, като вероятно се включват и местни структури на БЗНС, чието участие е прикрито в проведения впоследствие процес срещу виновните.