На 14 юни православната църква почита Свети пророк Елисей - един от най-почитаните старозаветни пророци. Неговото име се свързва с мъдростта, чудесата и духовната приемственост между поколенията.Според Библията Елисей бил ученик и наследник на великия пророк Илия. След възнесението на своя учител той продължил делото му и станал известен с многобройните чудеса, които извършвал - изцеления, спасяване на хора от глад и помощ на бедстващи семейства. Затова в народното съзнание свети Елисей се възприема като закрилник на страдащите и нуждаещите се. В българската традиция денят се свързва с почит към водата и нейната пречистваща сила. На някои места хората измивали лицето и ръцете си рано сутрин с „мълчана вода" за здраве и дълголетие. Вярвало се, че водата на Елисей има особена благодатна сила. Празникът попада в период, когато земеделската работа е особено усилена. Затова хората отправяли молитви за плодородие, дъжд и закрила от природни бедствия. В миналото сушата и градушките можели да унищожат реколтата и да обрекат цели семейства на бедност, поради което подобни дни имали голямо значение. Образът на свети Елисей носи послание за духовна сила и милосърдие. Той напомня, че истинската мъдрост не е само в знанието, а и в готовността да помагаме на другите.

На 15 юни църквата почита Света Вида - светица, останала в народната памет като закрилница на здравето, особено на очите и зрението. Името ѝ е свързано със светлината, виждането и духовното прозрение. Според християнските предания света Вида живяла с дълбока вяра и отдала живота си на Христос. В народните вярвания тя постепенно се превърнала в покровителка срещу очни болести и страдания. Затова на този ден хората отправяли молитви за здраве и ясно зрение. В някои райони на България жените рано сутрин измивали очите си с изворна вода или роса, вярвайки, че това ще ги предпази от болести през годината. Смятало се, че росата на света Вида има лековита сила. Майките водели децата си на поляни и ливади, за да „вземат здраве" от утринната роса. Денят се почитал и като празник на живота и светлината. Хората избягвали тежката работа, караниците и лошите думи, защото вярвали, че на света Вида човек трябва да пази душата си чиста. В някои села се раздавали обредни хлябове за здраве и благополучие. Празникът на света Вида е още едно свидетелство за богатството на българския народен календар. Той съчетава християнската почит към светците с древните представи за лечебната сила на природата и човешката надежда за здраве и дълъг живот.