На 21 януари 1879 г. умира от туберкулоза Любен Каравелов.
Национален герой, член и ръководител на БРЦК зад граница, публицист, писател и личност, допринесла за т.нар. епоха на Българското възраждане - период, в който националното самосъзнание се пробужда в края на XVIII в. и започва активна и последователна съпротива на българите за освобождение от турско робство.

Той е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица, в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела и Неделя Доганова. Семейството има седем деца. Негов брат е видният деец и следосвобожденски политик, четирикратен министър-председател на България - Петко Каравелов.

В периода 1841-1850 г. последователно учи в килийно училище при поп Никита Вапцилката, в училището на Христо Пулеков по взаимоучителния метод и при Найден Геров в новооткритото класно училище в Копривщица, където изучава и природни науки.
През 1850-1852 г. е изпратен от баща си в гръцки гимназион, но се завръща в училището на Геров в Пловдив. Там се докосва до руската литература.

През 1853-1856 г. е в Одрин по заръка на баща си, където се обучава за абаджийски чирак. Каравелов обикаля из пределите на Османската империя с баща си, чиято работа го изисква. Това му помага да види и осмисли несгодите на поробените българи.

През 1856 г. се мести в Цариград, в търговската кантора на Петър Софиянлията, но не проявява интерес към търговията, а към политиката. Пише първите си трудове, насочени към етнографията и фолклора.
В следващите три години прави неуспешни опити да постъпи в турското военно училище, пътешества до Бургас, Шипка и Габрово, записва народни песни и събира материал за бъдещите си изследвания.

През 1859 г. заминава за Одеса с желанието да постъпи в кадетски корпус, но не е приет. Установява се в Москва и кандидатства в Московския университет, но не успява да вземе приемния изпит и се записва като волен слушател в Историко-филологическия факултет. Незадоволен от лекциите, не се явява на нито един изпит.

Върху него силно влияние оказва българската емигрантска общност със своето будно мислене и обществени идеи. Запознава се и работи с поети и дейци като Константин Миладинов, Васил Попович и др. Започва издаването на списание „Братски труд“ (1860 г.).
Каравелов печата и първите си стихотворни опити - „Загорец“, „Желание“, както и революционни статии.

Привлечен е и от трудовете на руски философи, критици и революционери като Висарион Белински, Николай Гогол и др. През същия период пише редица разкази и повести, сред които „Войвода“, „Българи от старо време“ и много други, които от 1868 г. издава в самостоятелен сборник.

През 1866 г. Каравелов е принуден да напусне Русия заради промяната в политическата обстановка – покушенията срещу цар Александър II и раздвижването на Балканите. През 1867 г. се установява в Белград. Оттам изпраща кореспонденции за руски вестници и среща жената на живота си - Наталия Петрович, за която се жени и с която живее до края на живота си, без да имат потомство.

Заради острата си политическа критика, свързана със Сърбия, е набелязан от властите, подложен на репресии и ограничения, което му се отразява тежко. Въпреки това усеща подема сред българската емигрантска общност. В Нови Сад създава „Български комитет“, чиято задача е да организира емигрантите за предстоящата борба за освобождение. Там той напълно утвърждава качествата си като лидер, активен поддръжник на идеята за Балканска федерация и за сръбско-българско сътрудничество.

След убийството на княз Михаил Обренович, въпреки неучастието си в заговора, е принуден да бяга, но е заловен и хвърлен в затвора. След няколко месеца невинността му е доказана и през януари 1869 г. е освободен.

През май 1869 г. се мести в Букурещ, където е ангажиран от заможни български търговци да редактира вестник „Отечество“. Скоро обаче влиза в конфликт с тях, отхвърляйки идеята за поставяне на България под руски протекторат и отстоявайки необходимостта от самостоятелни революционни действия.

От 7 ноември 1869 г. издава вестник „Свобода“ (1869–1873), а негов пръв помощник става Христо Ботев (1872–1873). Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (БКД), днес БАН. По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873–1874).

През този период Каравелов активно контактува с революционната емиграция и с Васил Левски, като заедно полагат основите на революционните комитети. През май 1872 г. е избран за председател на БРЦК.

След гибелта на Апостола на свободата в БРЦК настъпват тежки времена. Каравелов е дълбоко разочарован от апатията, неразбирателствата и вътрешните конфликти. Кризата в отношенията му с Христо Ботев достига до крайност - Ботев го смята за предател и поръчва убийството му чрез Георги Бенковски.

Тези събития го карат да се оттегли от ръководните си позиции, да преустанови издаването на вестник „Независимост“ и да създаде списание „Знание“. Въпреки всичко Каравелов отстоява моралните си принципи и остава верен на себе си и на бъдещето на народа.

След 1876 г. постъпва на руска служба, а по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е преводач в щаба на руската армия. Доживява да види Освободена България.

Заедно с други дейци в Търново създава комитет „Единство“, чиято цел е да подпомага революционното движение на българите в Македония. Комитетът е сред организаторите на Кресненско-Разложкото въстание, избухнало на 5 октомври 1878 г.

В последните месеци от живота си Любен Каравелов се установява в Русе, където умира. Погребан е тържествено в присъствието на българската общественост, руски дипломати и чуждестранни гости, които са го познавали.

В негова памет на негово име са наречени множество училища, читалища и улици в България, както и са издигнати редица паметници.