Димитро Папазоглу - стопанин, родолюбец и общественик от Казанлък
Димитро Папазоглу е изтъкнат предприемач и възрожденски деец, допринесъл за развитието на розоварството и обществено-политическия живот на Казанлък и България през XIX век. С дейността си като борец за църковна независимост, съратник на националната кауза и щедър дарител той оставя трайно наследство в историята на града.
198 години от рождението на видния за град Казанлък чорбаджия, деятел и предприемач Димитро Дончов Папазоглу.
Корените на рода Папазоглу произлизат още от първата половина на XVIII век, когато от Копривщица крупни овцевъди – джелепкешани (зависимо население в Османската империя, задължено да доставя ежегодно на държавата определен брой дребен рогат добитък на фиксирани цени) – се преселват в Казанлък.
Димитро е син на Дончо Папазоглу – създателят на първата фабрика за розово масло.
Димитро Папазоглу завършва гимназия в Пловдив.
През 50-те години на XIX век Димитро, заедно с брат си Ботьо, поемат в свои ръце бащиния бизнес и го развиват. Канторите им за продажба на розово масло се разпростират из цяла Европа, както и в Египет и Америка – Цариград, Париж, Виена, Лондон, Марсилия, Александрия, Ню Йорк.
Партньори на „Дончо Папазоглу и синове“, както се нарича семейната фирма, са видни български възрожденски дейци и революционери като Христо Тъпчилещов, Иван Евстратиев Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Коста Паница и много други.
Освен уважаван и виден бизнесмен, Димитро Папазоглу е и борец за българските национални каузи в условията на турското робство. Той е едно от главните действащи лица в борбата за църковна независимост на българските земи, чийто успех е постигнат със създаването на Българската екзархия с ферман на султан Абдул Азис на 27.02.1870 г. Той е и един от имащите право на глас при избора на първия български екзарх Антим I през 1872 г.
Димитро е и почитател на Апостола на свободата Васил Левски. Той неколкократно укрива Левски в дома си и дарява средства за каузата по организацията на революционни комитети и подготовката за всеобщо въстание срещу турския поробител.
По време на Руско-турската освободителна война в дома му в Казанлък се установява самият генерал Гурко.
След Освобождението на България Димитро Папазоглу е кмет на Казанлък (1879–1880 г.) и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880–1883 г.), член е на специално избрана делегация, която търси подкрепа от европейските лидери за извършеното Съединение на Княжество България с Източна Румелия (1885 г.).
Димитро Папазоглу завещава средства, с които е построена градската болница в Казанлък.
Димитро Папазоглу умира на 17.12.1902 г. на 74-годишна възраст.
Коментари