Антоновден, отбелязван на 17 януари, е един от най-тачените зимни празници в българския народен календар – ден, изпълнен с вяра, почит и надежда за здраве. Тогава православната църква отдава дълбоко уважение към Свети Антоний Велики – християнски монах и отшелник, считан за духовен стълб и основател на монашеството. Празникът носи усещане за закрила, смирение и грижа за дома и семейството.

В народните вярвания Антоновден е свързан със силата да предпазва от болести и нещастия. Смята се, че Свети Антоний и брат му Свети Атанас са господари и укротители на болестите, затова денят се почита с особено внимание. Жените не работят – не шият, не предат и не плетат, за да не „разсърдят“ злите сили. Вместо това с любов и внимание се замесват обредни хлябове, намазват се с мед и се раздават на съседи и близки с благословия за здраве и благополучие.

Трапезата на Антоновден е скромна, но носи дълбока символика. Питките, варената царевица, бобът и медът напомнят за простотата и чистотата на народната мъдрост. Вярва се, че сладката храна умилостивява болестите и ги държи далеч от дома. Денят е и повод семейството да се събере, да си припомни традициите и да укрепи връзките помежду си.

На Антоновден имен ден празнуват Антон, Антония, Антоанета, Тони, Андон и всички производни на тези имена. Празникът ни напомня за силата на вярата, за уважението към традициите и за вечния човешки стремеж към здраве, хармония и доброта.

Честит празник на всички именици! Нека името ви носи сила, здраве, светлина и благословение във всеки ден.

*Снимка: svobodnazona.com