На Берлинският конгрес съдбата на Сан Стефанска България е решена и България буквално е разпарчетосана! 
По силата на Берлинския договор (13.07.1878) българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части: васалното Княжество България, автономната провинция Източна Румелия, Северна Добруджа (предадена на Румъния), Македония, Източна Тракия и Западна Тракия (върнати на Османската империя), и Поморавие (предадено на Сърбия). 

От тук започва и истинската борба на България за Национално обединение на всички български земи! България буквално се изправя срещу решенията на Великите европейски сили! Българите имат дух, воля, непоколебимост и национална кауза! 
Централно място за Княжеството е Източна Румелия, която е подвластна на султана! 
След 1878г. из цялата страна се създават революционни комитети и комитети които да работят за Съединението - като пример е комитет "Единство"! През това време се водят и прикрити военни обучения на населението под формата на гимнастически дружества! 
Работи се активно и на дипломатическата сцена с Англия и Русия, провеждат се много протестни акции с призив за Съединение, тези акции се засилват и заради нестабилното положение на Османската империя с нейните съседи Гърция и Черна гора, провокирайки все повече и населението и политиците.

От пролетта на 1885 година сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК (Български таен централен революционен комитет) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (вестник „Борба“) и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
В полза на Съединението са привличани всички ,лидери на опозицията, опозиционни партии, висши представели на органите на реда в Източна Румелия, Данаил Николаев - висш български офицер който командва пловдивското полково окръжие.

В началото на септември той мобилизира опълчението на Пловдив и околностите под предлог за участие в планирани маневри. Дни по-рано, на 29.08. двама от заговорниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов, се срещат с Александър I в Шумен, където се провеждат учения на княжеските войски. Князът ги уверява в подкрепата си. Единствен който е против Съединението в момента Министър - председателя Петко Каравелов, който смята акцията за ненавременна, а и е воден вероятно от други подбуди. Въпреки негативното си настроение, и желание да го осуети, събитията го изпреварват! 
Първоначално акцията на Съединистите е замислена за 15.09. но на 2.09. в Панагюрище избухва съединистки бунт, който е бързо потушен, но новината за бунта бързо се разпространява и е като лавина след себе си, всички се вдигат, образуват се чети навсякъде - Чирпан, Сливен ,Голямо Конаре! Организаторите също нямат и друг избор освен да вдигнат народа, под угрозата да бъдат разкрити и арестувани от васалното правителство на Източна Румелия! Всички се обединяват и настъпват към столицата Пловдив!

Председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, се допитват до руския консул в Пловдив, дали да обявят сами Съединението. След като получава отрицателен отговор, правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в Пловдив. Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив и без да срещат съпротива, свалят правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
Временно правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии начело с Георги Странски, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.
Събитията водят до масова подкрепа за каузата на Съединението!

Поставен пред свършен факт, Каравелов се заема да утвърди Съединението в сътрудничество с княза. На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Междувременно княжеското правителство мобилизира армията си и изпраща наличните си войски в подкрепа на милицията в Южна България. Народното събрание се събира извънредно на 11 септември, и утвърждава досегашните действия! 
От тук нататък започва и защитата на Съединението, като то провокира бурни политически реакции от чуждестранните лидери! 
Русия не подкрепя събитията! 
Османската империя и Сърбия плашат с война, макар че великите сили сдържат Османците да атакуват България, това го прави Сърбия, която изисква териториални компенсации и с подкрепата на Австро- Унгария обявява вероломна война на Княжество България! Въпреки по - лошото си въоръжение и все още необучени, българката армия проявява истинска храброст пред лицето на"освирепелия" враг и побеждава категорично Сърбия и кралят им Милан, който дори моли за помощ за да не бъди разгромен!

 
След тези събития се стига до Букурещкият мирен договор и в последствие до Топханенския акт! Този акт е международно признание и  окончателно затвърждава Съединението на Княжество България с Източна Румелия! 
Тези събития отключват и други вътрешни и външни събития! Несъгласието на Русия с начина по който е проведено Съединението води до пряка намеса до вътрешните дела на Княжеството и натиск и борба на русофили и русофоби, което в последствие дестабилизира държавата и води до преврат срещу Княз Александър Батенберг и скъсването на отношенията между Русия и България!
Територията и населението на Княжество България се увеличават съществено, но това подтиква съседните балкански държави да се обединят трайно срещу идеята за автономия на Македония и Одринско. Съединението е едно от най -дръзките и смели действия на патриотите и родолюбците в разпокъсана България! Държава на 7 години се изправя срещу решенията на тогавашните "Велики сили" и действа против техните решения и извоюва както на политическата сцена, така и на бойното поле, решението си Българите да живеят в Съединена България!!