Завършва III прогимназиален клас в Плевен. Отбива редовната си военна служба в 17 плевенски полк и 1899г. остава на служба като унтерофицер и фелдфебел. Служи с Борис Сарафов, който привлича Пеев към ВМОРО. Той е сред основателите на Тайното офицерско братство в Белоградчик.

През август 1899, Пеев напуска служба и по-късно пристига в Солун, където под ръководството на Пере Тошев, доктор Христо Татарчев и Христо Матов 4 месеца води военно обучение на членове на ВМОРО. На 14.02.1900г. става четник в четата на Михаил Апостолов Попето, от който получава и фамилията си Чернопеев!
От април е самостоятелен войвода на агитационно-организаторска чета в Кукушко, чиято цел е създаване на селски комитети и военно обучение на населението. Той обучава едни от бъдещите изявени дейци на организацията! 

Сред тях са : 
Михаил Герджиков, Сава Михайлов, Мирчо Икономов, Никола Дечев и мн.др.
През февруари 1901г. четата получава бойно кръщение! Води сражение с турците при село Баялци. Много са убити ,включително брата на Гоце Делчев - Мицо Делчев. Чернопеев е ранен, но самата битка утвърждава авторитета на организацията! 
Той е един от участниците в аферата „Мис Стоун“ в Пирин през 1901г. -( отвличането на американската протестантска мисионерка Елън Стоун и на нейната другарка Катерина Цилка).
Март 1903г. той навлиза в Македония с чета, след решението за незабавно въстание от Солунския конгрес на ВМОРО! Връща се в България по - късно за презареждане и участва с 250 души четници в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се връща в България. След поражението на въстанието заедно с Яне Сандански и Димо Хаджидимов участва в изработването на Януарската директива от 1904г. Доказва се като лидер на Струмишки революционен окръг.

Чернопеев не признава ръководството на ВМОРО и действа самостоятелно!
За съжаление през 1905г. влиза в братоубийствен конфликт с други членове на ВМОРО, заради идейни различия! 
Арестуван през 1908г. заради подозрение за участие в убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов!
След Младотурската революция в 1908, се легализира и установява в Солун. През април 1909 четите на Чернопеев и Сандански участват в смазването на контрапреврата в Цариград. През 1909г. става един от учредителите на Народната федеративна партия (българска секция) и член на ръководството ѝ.
В края на 1909 и началото на 1910г. му се налага да обикаля Струмишко със свои съратници за възстановяване на организиционната мрежа в окръга, подари напускане на Струмишки дейци от партията.
През 1910г. влиза в конфликт с Яне Сандански и има проблеми с османските власти! 
Същата година Чернопеев е един от основателите на Българската народна македоно-одринска революционна организация и влиза в Македония с чета!
През 1911г. се обединява с ВМОРО и е избран за член на ЦК на ВМОРО!

При избухването на Балканската война в 1912г.е начело на Втора отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, съставена от 145 души. Участва в освобождението на Банско, Мехомия и Кавала. Спасява село Калапот от башибозук, но закъснява в Плевня. На 
24.10 с Михаил Чеков влизат в Драма, а на 27 в Кавала, след което е назначен за комендант на Кавала.

По-късно служи в 3 рота на 4 битолска дружина. Награден е с орден „За храброст“ ІІІ степен!!
По време на Междусъюзническата война заедно с четата си подпомага действията на XXVII Чепински и XXVIII стремски полк в боевете при село Конче, Радовишко. До края на войната остава на разположение на командването на II българска армия. Заради бойните си заслуги към България е произведен в първо офицерско звание поручик.
След войната за кратко се изявява като депутат от струмишкия окръг, но през 1915 напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. Александър Протогеров, командир на 3-та бригада на 11-а македонска дивизия, му предлага служба в неговата бригада като „офицер за поръчки“. Чернопеев отговорил:

„ Аз не съм тилов герой, искам ро­та. Дошъл съм в твоята бригада не за друго, а защото струмичани са тука и искам да умра при тях. Иначе бих си стоял в Народното събрание, където мястото ми е топло."

Христо Чернопеев, загива на 6.11.1915г. в бой с французи ,край село Криволак, като командир
на I рота на VI полк на ХІ дивизия на Българската армия!
Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип. През 1945г. с идването на комунистическия режим, гробът му е заличен! През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на българските войници са унищожени от македоноидния режим !

В Регионалния исторически музей на Благоевград се съхраняват лични вещи и оръжия на Чернопеев, включително револверът, с който се сражава в Първата световна война.
Родната къща на Чернопеев в родното му село днес е музей, но е занемарена и неподдържана
"благодарение" на държавата ...

Христо Чернопеев има жена и 3 деца - син и 2 дъщери! По предложение на Цар Фердинанд и парламента приема ,да се отпусне пенсия и издръжка за вдовицата му Тота и за децата му! 
Поклон пред делото на този славен български войн!