172 години от кончината на изтъкнатия деец и търговец Николай Стефанов (Степанович) Палаузов
Роден в Габрово през 1776г. Като юноша заедно с негови приятели участва в инцидент с турчин и заради това е принуден да бяга чак в Бесарабия, където става овчар!
От там заминава за Одеса, където от 1812г. работи в бакалницата на грък няколко години. Успява да спести средства и си открива собствена такава. Закрепва материално,оженва се за гъркиня,става одески гражданин и руски поданик. Там променя бащиното си име на Степанович.
Там Николай Степанович Палаузов се запознава с видния Васил Априлов, с когото стават много близки приятели !
По това време в главата на Априлов се заражда идеята за създаване на общо гражданско училище в Габрово! За споделянето на мислите си и реализацията на тази идея Васил Априлов не намира друг верен така съратник и подкрепящ идеите му освен Палаузов!
Николай Палаузов твърдо подкрепя Априлов и се съгласява да отделя по 2000 гроша годишно за построяване и издръжка на Габровското взаимно училище. (Априловската гимназия)
Заради приноса си към делото за създаването на Априловската гимназия Николай Степанович Палаузов получава прозвището "Вторият основен камък на габровското училище“
С тяхна помощ се урежда и първата в България училищна и обществена библиотека (1840).
Над 15 години Палаузов е близък съветник и съратник на Васил Априлов до неговата смърт на 2.10.1847г. Всички писма, отправени до Габровската община по уредбата на училището и до други общини и лица в България, с които Априлов влиза в кореспонденция,са подписвани и от Палаузов.
Въпреки покрусата от загубата на своя приятел Васил Априлов, Палаузов намира сили в себе си и е основен двигател на изпълнението на завещанието на Априлов и до завършване на великото дело с училището!
Заслугите на Николай Степанович Палаузов за културната и образователната съкровищница на Българите по време на робство и гнет са огромни!
Грижи се за закупуване, превеждане и издаване на учебници за новобългарското училище и за подготовката на учители за него.
Издържа български младежи, които учат в руски учебни заведения.
Поддържа връзка с руски учени, културни и просветни дейци, които проявяват интерес към българския народ. Заедно с Априлов им доставят исторически, фолклорни и други материали.
Изпращат на български просветни дейци книги, които излизат в Русия.
Палаузов завещава значителна сума за издръжка на Габровското училище.
Личната си библиотека от 3500 тома завещава на българската държава.
Умира на 1.07.1853г. на 77г.
Коментари