На 15 юни 1389 г. се състои Битката при Косово поле.

Тази битка е част от т.нар. Османски войни в Европа и е от ключово значение за бъдещата съдба на Балканския полуостров. В този пореден двубой застават сърбите начело с княз Лазар Хребелянович и неговите съюзници – унгарци, албанци, власи, чехи и българи, срещу османците начело със султан Мурад I.

До тази битка се стига, след като османците методично завладяват българските земи въпреки ожесточената съпротива на цар Иван Шишман. През 1385 г. те превземат Средец и достигат до границите на Моравското княжество край р. Морава.

През 1386 г. княз Лазар сключва споразумение с Мурад, което се оказва нетрайно. В битката при Плочник през същата година той нанася тежко поражение на османците, но Мурад I не се отказва и започва подготовка за нов мащабен поход.Осъществяването на плановете му е забавено от подривните действия на част от васалите му – търновския цар Иван Шишман и добруджанския деспот Иванко. Те отказват да предоставят на Мурад войски срещу Лазар.

Султан Мурад си отмъщава на „най-непокорния васал“ – търновския цар Иван Шишман, с нашествие на пълководеца Али паша начело на 30 000 войници през 1388 г. в Североизточна България. Падат Преслав, Шумен, Плиска, Червен, Овеч и други градове, което принуждава Иван Шишман да търси мир. Потенциалната заплаха от Търново е неутрализирана.

На следващата година султан Мурад се чувства подготвен да потегли срещу княз Лазар. Решителната битка се състои в местността Косово поле.

Към княз Лазар се присъединяват също:

Владетелят на Косово и Скопие Вук Бранкович, Крал Твърдко I изпраща на помощ от Босна отряд начело с войводата Влатко Косача.

Първият сблъсък между двете войски е успешен за християните, които обръщат в бягство лявото османско крило. Малко след първия сблъсък коварно е убит султан Мурад. Основна заслуга за това се пада на сръбския болярин Милош Обилич.

Османците обаче не се поддават на паника, като командването е поето от сина на Мурад и следващ султан – Баязид I Светкавицата. Той успява да обърне ситуацията в своя полза.Княз Лазар е убит, а християнските войски са принудени да отстъпят с големи загуби.

Битката при Косово поле според повечето исторически хипотези завършва без твърд и ясен победител.

Реално погледнато обаче християнските загуби са много по-тежки заради ограничените ресурси, с които разполагат, и от тактическа гледна точка османците удържат победата. Показателни са и следващите събития, които се случват на Балканите:

Наследникът на княз Лазар, Стефан Лазаревич, е принуден да се признае за васал на новия османски владетел Баязид.
Падането на Търновска България през 1393 г.
Екзекуцията на цар Иван Шишман в Никопол през 1395 г.
Падането на Видинското царство на цар Иван Срацимир през 1396 г.
Експанзията на османците през целия Балкански полуостров.
64 години след тази битка пада и Византийската империя.

Битката при Косово поле е началото на края на балканските християнски народи в борбата им за независимост.