Кръстовден
Денят преди Богоявление е известен сред българите с различни наименования: "Кръстци", "Водокръщи", "Зимен Кръстовден", "Попова Коледа". Той бележи завършека на "Мръсните" или "Некръстените дни", и на митологично и обредно равнище цели да прогони караконджулите и всички други демонични нощни сили, бродили на воля от Коледа до този ден.
Преди обед свещеникът, придружен от две момчета или от епитропа(човек, който помага в управлението и поддържането на православен храм), обикаля къщите и пръска с босилекова китка светена вода по стаите и на двора. Според поверието от светената вода и молитвата демоните се разбягват, скриват се в земята и вече не са опасни за хората.
В Търновско на този ден се изпълнява обичая Сивойница. Девойките в предбрачна възраст се събират в една къща и там стъкмяват една от тях като булка, а друга като зет. Организират моминско шествие от къща на къща и пеят обредни песни.Аналогични обредни обхождания на селището от сгодени моми и ергени се наблюдават и в източнородопските села.
Вечерта срещу Богоявление е третата, последна кадена вечеря. В Родопите се вярва, че в полунощ се кръщават ветровете и се бият помежду си.










































Коментари