На 7 март 1932 г., на 87-годишна възраст, умира българската революционерка Петрана Обретенова.

Петрана е родена в Русе през 1845 г. в семейството на търговеца Тихо Обретенов и на всеизвестната Тонка Обретенова (Баба Тонка). Има още петима братя и една сестра.

Тя е най-голямата дъщеря в семейството и от малка поема отговорности. Силно е повлияна от родолюбивия дух на майка си.

Завършва Девическото училище в родния си град. Благодарение на полученото добро образование за времето си започва работа като учителка. Тази професия ѝ осигурява обществено положение. Била е изключително сръчна в ръкоделието, което също много ѝ помага впоследствие.

● След 1870 г. тя активно се включва в революционното дело. След като Васил Левски обикаля из България и създава революционни комитети, домът на Петрана се превръща в главна крепост на съпротивата и част от Русенския частен революционен комитет в борбата срещу поробителя.

● Петрана, благодарение на работата си, пътува и пренася тайна поща, оръжие и боеприпаси между комитетите в България и емиграцията в Румъния. Тя е ключова фигура в поддържането на революционния канал Русе - Гюргево, като лично превежда революционери през р. Дунав.

● Петрана ушива общо две бойни знамена, които се превръщат в емблематични символи на българското освободително движение:

- Първото е знамето на Червеноводската чета (1875 г.). Това е най-известното ѝ дело, поръчано от Русенския революционен комитет. След провала на Старозагорското въстание знамето е съхранено от майка ѝ - Баба Тонка. През 1876 г. то е предадено на четата на Христо Ботев и се превръща в нейно главно бойно знаме.

- Второто е знамето на Сливенската чета (1876 г.), ушито за четата на Иларион Драгостинов и Стоил войвода. Петрана го предава лично на своя брат Георги Обретенов, който е назначен за военен инструктор в Сливенския революционен окръг по време на Априлското въстание (1876).

● По време на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) участва като доброволец и работи като медицинска сестра във военната болница в Свищов.

● След Освобождението на България Петрана работи като учителка в редица градове, сред които Оряхово, Враца, Тутракан и Лом.

● В личен план Петрана не оставя свои собствени наследници, но животът ѝ е белязан от лична драма, която остава един от най-мрачните моменти в съдбата ѝ.

- Докато все още се занимава с революционни дела, нейното достойнство е накърнено от турски офицер на име Шакир бей. Той е помощник-градски комендант и по ирония на съдбата живее под наем в къщата на Обретенови заедно със своето семейство.

Използвайки властта си и факта, че се намира в дома им, той извършва насилие над Петрана. Това събитие се счита за причината тя да остане „обезчестена“ според тогавашните обществени норми, което белязва целия ѝ по-нататъшен живот.

Брат ѝ Никола Обретенов приема това като тежко оскърбление за семейната чест. Той прави опит да убие Шакир бей, но заговорът се проваля и не успява да изпълни отмъщението си.

Според сведения тя дори забременява, но понеже не желае детето, прави аборт с помощта на врачка, което допълнително усложнява живота ѝ. Поради тези събития тя взема решение никога да не се омъжи, но намира сили да продължи дейността си, свързана с освободителното дело.

● Известно е също, че е имала кратка любовна връзка с революционера Михаил Греков, но тя не завършва с брак.

● През 1926 г. Петрана Обретенова се установява във Варна, където прекарва последните шест години от живота си. Въпреки че живее скромно и в уединение, тя остава вярна на идеалите си и завещава собствената си къща във Варна на Девическата гимназия в родния си град Русе.

Тя е наричана от местните „професорката“ заради чепатия си характер и високото си образование, но остава изолирана от широкия обществен живот.