По време на на Сръбско-българската война (1885), в битката при Сливница в най-трудния момент поема командването на ротата си, след като командващия до тогава подпоручик Стефан Христов е ранен. Участва и в боевете при Врабча, Мека црев и Три уши където се отличава с личния си пример! 

На 30.08.1886г.е произведен в чин поручик,а през 1889г. в капитан. Между 1889 - 1901 година, служи като ротен командир в различни полкове!
През 1901г. е произведен в майор,а от 1905г. в подполковник. Заема длъжността интендант на 4-та пехотна преславска дивизия, началник на 21-во полково военно окръжие. През 1908 е назначен за зам.-командир на 6-и пехотен търновски полк, след което е пом.-командир на 21-ви пехотен средногорски полк и комендант на София. На 21.02.1912г. е произведен в полковник и е назначен за командир на 24-ти пехотен черноморски полк.

По време на Балканската война (1912- 1913) командва полк и се сражава  при Бунархисар,Чаталджа и Одрин.
В Междусъюзническата война (1913) с полка си, който влиза в състава на 4-та армия
се сражава срещу сърбите при Щип, Кочани и Калиманци.

След примирието изтегля полка си в  ред, дух и дисциплина към Бургас. За успешното си командване през двете войни след демобилизацията полк. Христо Недялков е повишен в бригаден командир.
През Първата световна война (1915- 1918) полковник Недялков командва 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, и с нея участва в боевете при Пирот, Бела паланка, Лесковъц, Лебане, р.Ябланица, вр.Китка и Тутракан. Неговите решения спомагат  за успеха не само бригадата му,но и на  цялата Първа дивизия. В атаката на Тутракан на 5-6.09.1916г. 1-ви пехотен полк пленява бойното знаме на румънския 84-ти пехотен полк. Цялата бригада пленява при Тутракан 19 румънски оръдия и 8500 войници. През септември до края на войната е назначен за началник на 1-ва пехотна софийска дивизия.

Води успешна битка при Кубадин, а на 24.10.1916г. влиза в Черна вода. През ноември с дивизията си влиза триумфално в Букурещ и завършва победния си марш на р. Серет. 
На 20.05.1917г. е произведен в генерал-майор. Неговата 1-ва пехотна софийска дивизия е прехвърлена на македонския фронт, където отбранява участъка северно от Битоля. След войната е назначен за началник на пограничната стража. На 27.10.1919г. се уволнява от армията и преминава в запаса. 
Активен обществен деятел! Става председател на Съюза на запасните офицери, а по-късно и на Обществото на кавалерите на ордена „За храброст“. Член на Съюза на българските учени, художници и писатели. Развива активна литературна дейност.
За него говорят, че девизът му е бил - „Всичко за България“
Генерал - лейтенант дава и скъпи жертви в името на България! Има двама сина ,но и двамата загиват!

Единият като доброволец в Балканскатавойна(1912-1913), а вторият- Михаил Недялков 
е деец на ВМРО и през 1924г. загива в бой със сръбски части в Царевоселско.
Генерал-лейтенант Христо Недялков умира на 11.11.1943 г. в София на 78г.
В негова чест е построена чешма на Влашки ливади в Пелистер, Македония.