Към септември 1918г. Антантата е твърдо решена да приключи войната на Балканите и по специално да извади България от войната! Дори в България, се надигат гласове от опозицията и народа срещу войната, виждайки невъзможността на фронта да се извърши нещо съществено,
въпреки първоначалните успехи на Македонския фронт и бързия разгром срещу Румъния! Отежняващ факт е и влизането на Гърция във войната на страната на Антантата! 
През лятото на 1918г. съюзниците започват масова подготовка в 3 направления на фронта срешу България 
- Битолско поле, Дойран и Добро поле. Планът е да се извърши пробив в тези направления и българската армия да бъде хваната като в чувал, напълно обкръжена - (над 600 000войници) и по този начин България да капитулира! 
Българското командване е наясно със ситуацията, както и германския съюзник, но на Добро поле не са взети сериозни мерки и контрамерки! Армията е изтощена, а Германия бави доставки на техника, оръжия и жива сила.
Общо взето България и Германския съюзник разполагат с 6000 души ,срещу над 31 000 френцузи и Сърби!

На 14.09. започва масирана артилерийска и самолетна атака на Антантата над българските позиции! На тази атака българската артилерия е неспособна да се противопостави заради липса на достатъчно боеприпаси!
Въпреки отчайващото положение, българският войник твърдо и с чест изпълнява дълга си и се бие твърдо срещу противника, на места до последния човек, когато свършат патроните битката е с ножове и ръчни гранати!  В дългият 7км фронт оръдията са крайно недостатъчни, само 28 броя!
Въпреки героичната съпротива, българите не са в състояния да спрат настъплението на Антантата, която също търпи сериозни загуби! Оръжието, което пречупва духа на българите, не са химическите оръжия използвани от французите - а ОГНЕХВЪРГАЧКИТЕ! Използвани са за да пречупят окончателно духа на защитниците! Това е опустошително за българите! 

На места българските войски са обградени, на други съглашенци се вклиняват, а на други малък брой войници се окопават и се бият до последния човек,като типичен пример е
подпоручник Стратия Мазгалов с неговия отряд и подпоручник Мазгалов и 11-те му войници. Рано сутринта на 15.09.1918 г. 17-а френска колониална дивизия настъпва срещу позициите на 29-и пехотен полк. Левият фланг на полка е притиснат. Особено ожесточени са боевете за връх Шейновец. Там борбата е безмислостна. Противникът постига успех, едва след като съсредоточава срещу върха цялата си дивизионна артилерия. 29-и полк е принуден да отстъпи. Понася много загуби. Оцеляват единици!
Въпреки че българите на места съумяват да контраатакуват с малки части и пристигналия германски генерал Ройтер, който поема командването, пробивът няма как да бъде спрян!
В тази битка почти цялата българо-германска войска е унищожена, като Съглашенци също търпят огромни загуби за 1 дена те губят над 3000 души.

Настъплението на съглашенци на първо време отслабва фланговете им, като се опасяват от удар от страна на българите, ресурс който България има, но такъв не е нанесън! 
Загубата при Добро поле, окончателно убива войнствения дух на българите! Дори славната Дойранската победа на Българите срещу англичани и гърци и разгрома, който търпят там Съглашенците, не помага на България! Войната е обречена!
Фронта се разпада, започва масово отстъпление, дезертьорство, деморализация, и се стига до метеж като войници тръгват за София, за да се саморазправят с власт имащите! Близо до Владая те са победени от юнкерите и германски части ! 

Последиците за България за катастрофални и водят до Втората национална катастрофа, загуба на огромни територии, огромни репарации, Ньойският диктат и абдикацията на Цар Фердинанд I ! 

България влиза и воюва с много обещания ,хъс, желание, саможертва и геройство в ПСВ ,търсейки реванш за Междусъюзническата война и пътя за национално обединение! Но излиза унизена и морално и военно победена избирайки грешния съюзник!