​Наблюдаваме странен феномен по централните улици на големите областни градове в България, включително и тук, в Габрово. На най-възловите места, там, където наемите са непосилни за обикновения бизнес, изникват лъскави офиси, свързвани с името на Румен Радев. Гледката е впечатляваща, но и дълбоко смущаваща. Изниква логичният въпрос: може ли един бивш президент, макар и с достойна военна пенсия, да си позволи подобен лукс със собствени средства? Или отговорът е по-прозаичен и плашещ - че олигархията просто мести капиталите и логистиката си от единия лагер в другия?

​Ако това е така, пред очите ни се разиграва не политическо възраждане, а чиста и проста подмяна. В политическите кулоари вече открито се говори, че в редиците на новия проект се вливат предимно „бивши“ - ръководни кадри от ГЕРБ, представители на ДПС и онази част от БСП, която реши да потърси нов пристан, след като напусна „майката столетница“. Изводът се налага от само себе си: Дълбоката държава, въплътена в лицето на олигархията, няма никакво намерение да сменя модела на управление. Тя просто търси подмяна на изхабените лица, които с години ни бяха налагани като „светци“, с нови фигури, обвити в ореола на спасители.

​Нека обаче оставим думите настрана и погледнем действията, оставени зад гърба им. Радев е доказан натовски генерал с отлично образование и неоспорими качества в професионалната среда, от която дойде. Но по време на неговото президентство нееднократно лъсваше едно странно съобразяване с дневния ред и сроковете на тези, които управляваха България през последните 20 години. Искрите между „Дондуков“ 1 и властта бяха по-скоро медийни фойерверки, отколкото реален политически сблъсък.

​Не можем да забравим и епизода с т.нар. „харвардски шарлатани“. Когато проектът им се провали, оправданието беше: „доведоха ми ги“. Нима така се избират национални водачи - когато някой просто ти ги „доведе“? Слуховете за влиянието на фигури като Валентин Златев в тези процеси само засилват усещането, че решенията не се вземат самостоятелно от суверена, а от задкулисието. На този фон единственият истински светъл лъч бяха изборите по времето, когато Иван Демерджиев беше министър на вътрешните работи - период, в който държавата за момент показа, че може да противодейства на купения вот. Но всичко приключи дотам.

​Дори опитът за вкарване на референдум за еврото изглеждаше като евтин PR трик, копиран от реториката на „Възраждане“, целящ по-скоро трупане на временен рейтинг, отколкото реална експертна дискусия. Всичко до момента сочи към един-единствен сценарий: подмяна на вота на хората. Целта е проста - да сменим Борисов с Радев, докато олигархията продължава необезпокоявано да се облагодетелства за сметка на народа.

 

Недко Ангелов