Йонко Христов Карагьозов е български патриот, участник в освободителното движение и герой от Априлското въстание от 1876 г.
Роден е на 10 февруари 1851 г. в Севлиево, в семейството на Христо и Мария Карагьозови.
Баща му е бил уважаван търговец и занаятчия в Севлиево.
Майка му е от буден севлиевски род и възпитава сина си в дух на родолюбие.

Йонко наследява от баща си семейния бизнес и търговския нюх.
Негов учител и възпитател е бил свещеник Марин Софрониев.

На 19-годишна възраст младият патриот е привлечен от д-р Стойчо Христов (другар на Левски, Каравелов и Ботев) в основания от Апостола през 1870 г. частен революционен комитет в Севлиево, част от Вътрешната революционна организация, и взема дейно участие.

Към 1874 г. Йонко вече е заможен майстор и търговец на сапун, свещи и дребен добитък. Притежавал е собствен дюкян.

Кризата, която настъпва във ВРО след смъртта на Васил Левски през 1873 г., е преодоляна към 1875 г., благодарение и на Йонко Карагьозов. Той е един от хората, възобновили работата на тайния комитет в Севлиево. Избран е за деловодител.

По това време стартира и подготовката за всенародно въстание. Благодарение на търговската си дейност Йонко има възможност да се движи свободно из околията и заедно със своя съратник Стефан Пешев организира дейността и „посява семето“ на революцията сред българското население.

За Севлиевската чета било решено да се подготвят униформи, които били поръчани при двама абаджии.
Най-големият проблем била липсата на достатъчно финанси и набавянето на оръжие. Йонко помагал всячески, като влагал всичките си изкарани пари от търговската си дейност в каузата.

Към 29 април 1876 г. вече бушуват пламъците на Априлското въстание на юг.
Неговият съратник Пешев обаче е заловен от заптиетата, което поставя Севлиево под пълна блокада от турските власти.

Йонко успял да избяга и да стигне до Кръвеник, където на старото хайдушко сборище връх Бабан, след пламенна реч на дядо Фильо, е обявено въстанието.

Йонко Карагьозов е избран за помощник войвода заедно с Дончо Фесчиев, Георги Константинов и Христо Радев – син на избрания за главен войвода на четата Фильо Радев.

Въстаническата войска, организирана в групи, се отправя към Граднишкия боаз, заемайки предварително уточнените позиции.
На 2 май започват сраженията с придвижилия се към тях огромен башибозушки отряд.

На 3 май на помощ на въстаниците пристигат впечатляващите 250 души от Ново село, което спомага за отблъскването на турските орди.
Карагьозов е избран за войвода на Ново село и се проявява като истински предводител на тези 250 бойци.

Същия ден новоселци, начело с Карагьозов, започват да се укрепват в Дебневския боаз. Групата разполагала и с два от така известните черешови топове.

На 4 май започват тежките сражения при Дебневския боаз. Въстаниците дават жертви, но благодарение на доброто водачество и подготовка на Йонко принуждават турците да отстъпят.

През следващите дни четническите отряди по места били разбити, а населените места подложени на зверства и своеволия от страна на турския башибозук. Батошево, Кръвеник и женският девически манастир в Ново село също не били пощадени.

Към 11 май въстанието било разгромено - хиляди убити и стотици арестувани от заптиетата. Войводата Фильо е обезглавен и разнасян из Севлиево за показ.

Йонко Карагьозов се добрал до с. Каябаш (дн. Здравковец), но бил предаден от местни жители, заловен от турците и откаран в Търново.
В ареста понася мъченията заедно с другаря си Стефан Пешев.
Съден е от Извънредния съд и осъден на смърт.

Йонко Карагьозов, едва на 25 години, е обесен заедно със Стефан Пешев на 25 юни 1876 г. в Севлиево.

В родния си град е добре помнен и почитан. Има негов бюст-паметник, кръстена е улица на негово име, а в Историческия музей в Севлиево се съхраняват спомените за него и единствената му оцеляла до нас фотография.

Днес тленните му останки и тези на съратниците му почиват в гробница пред олтара на църквата „Света Троица“, където е поставена възпоменателна плоча.
Известен е фактът, че домът на семейството се е намирал в непосредствена близост до площада, където той е обесен на 25 юни 1876 г.