Памет за един севлиевски герой
Йонко Карагьозов е сред дейните организатори и военни водачи на Априлското въстание в Севлиевско. С лични средства и решително водачество участва в боевете при Граднишкия и Дебневския боаз. Загива обесен през юни 1876 г., превръщайки се в символ на саможертва и родолюбие.
Йонко Христов Карагьозов е български патриот, участник в освободителното движение и герой от Априлското въстание от 1876 г.
Роден е на 10 февруари 1851 г. в Севлиево, в семейството на Христо и Мария Карагьозови.
Баща му е бил уважаван търговец и занаятчия в Севлиево.
Майка му е от буден севлиевски род и възпитава сина си в дух на родолюбие.
Йонко наследява от баща си семейния бизнес и търговския нюх.
Негов учител и възпитател е бил свещеник Марин Софрониев.
На 19-годишна възраст младият патриот е привлечен от д-р Стойчо Христов (другар на Левски, Каравелов и Ботев) в основания от Апостола през 1870 г. частен революционен комитет в Севлиево, част от Вътрешната революционна организация, и взема дейно участие.
Към 1874 г. Йонко вече е заможен майстор и търговец на сапун, свещи и дребен добитък. Притежавал е собствен дюкян.
Кризата, която настъпва във ВРО след смъртта на Васил Левски през 1873 г., е преодоляна към 1875 г., благодарение и на Йонко Карагьозов. Той е един от хората, възобновили работата на тайния комитет в Севлиево. Избран е за деловодител.
По това време стартира и подготовката за всенародно въстание. Благодарение на търговската си дейност Йонко има възможност да се движи свободно из околията и заедно със своя съратник Стефан Пешев организира дейността и „посява семето“ на революцията сред българското население.
За Севлиевската чета било решено да се подготвят униформи, които били поръчани при двама абаджии.
Най-големият проблем била липсата на достатъчно финанси и набавянето на оръжие. Йонко помагал всячески, като влагал всичките си изкарани пари от търговската си дейност в каузата.
Към 29 април 1876 г. вече бушуват пламъците на Априлското въстание на юг.
Неговият съратник Пешев обаче е заловен от заптиетата, което поставя Севлиево под пълна блокада от турските власти.
Йонко успял да избяга и да стигне до Кръвеник, където на старото хайдушко сборище връх Бабан, след пламенна реч на дядо Фильо, е обявено въстанието.
Йонко Карагьозов е избран за помощник войвода заедно с Дончо Фесчиев, Георги Константинов и Христо Радев – син на избрания за главен войвода на четата Фильо Радев.
Въстаническата войска, организирана в групи, се отправя към Граднишкия боаз, заемайки предварително уточнените позиции.
На 2 май започват сраженията с придвижилия се към тях огромен башибозушки отряд.
На 3 май на помощ на въстаниците пристигат впечатляващите 250 души от Ново село, което спомага за отблъскването на турските орди.
Карагьозов е избран за войвода на Ново село и се проявява като истински предводител на тези 250 бойци.
Същия ден новоселци, начело с Карагьозов, започват да се укрепват в Дебневския боаз. Групата разполагала и с два от така известните черешови топове.
На 4 май започват тежките сражения при Дебневския боаз. Въстаниците дават жертви, но благодарение на доброто водачество и подготовка на Йонко принуждават турците да отстъпят.
През следващите дни четническите отряди по места били разбити, а населените места подложени на зверства и своеволия от страна на турския башибозук. Батошево, Кръвеник и женският девически манастир в Ново село също не били пощадени.
Към 11 май въстанието било разгромено - хиляди убити и стотици арестувани от заптиетата. Войводата Фильо е обезглавен и разнасян из Севлиево за показ.
Йонко Карагьозов се добрал до с. Каябаш (дн. Здравковец), но бил предаден от местни жители, заловен от турците и откаран в Търново.
В ареста понася мъченията заедно с другаря си Стефан Пешев.
Съден е от Извънредния съд и осъден на смърт.
Йонко Карагьозов, едва на 25 години, е обесен заедно със Стефан Пешев на 25 юни 1876 г. в Севлиево.
В родния си град е добре помнен и почитан. Има негов бюст-паметник, кръстена е улица на негово име, а в Историческия музей в Севлиево се съхраняват спомените за него и единствената му оцеляла до нас фотография.
Днес тленните му останки и тези на съратниците му почиват в гробница пред олтара на църквата „Света Троица“, където е поставена възпоменателна плоча.
Известен е фактът, че домът на семейството се е намирал в непосредствена близост до площада, където той е обесен на 25 юни 1876 г.










































Коментари