Водач и духовен уповател на българите и в най-тежките им моменти.
Поради бягството на цар Иван Шишман в Никопол, на неговите плещи се пада водачеството и защитата на столицата Търновград, повдигането на морала у изплашеното население и останалите войници,които са последната преграда пред османските пълчища - изневиделица появили се пред града и подложили го на обсада. Благодарение на неговото упование Търновград устоява 3 месеца пред 30 000 армия водена от Сюлейман Челеби, син на султан Баязид I Светкавицата (1389 -1402)г. Но в крайна сметка града пада на 17 юли 1393г.

Евтимий е роден през 20-те години на XIVв.и вероятно произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в Търновските манастири,приема монашески сан и е привлечен от делото на видния духовник Теодосий Търновски.

Към 1350г. Евтимий постъпва в Килифаревския манастир и застъпва на служба като пръв помощник на Теодосий. През 1363г. 2-та заминават за Константинопол, където Теодосий умира и Евтимий остава сам, но разпространява книжовното си дело в Студийския манастир и във Великата лавра на Света гора. Император Йоан V Палеолог, е притеснен от действията на духовника и го осъжда на заточение на о.Лемнос.

Към1371г.е амнистиран и освободен и се връща в Зографския манастир, а малко по-късно и в Търновска България. Основава манастира „Света Троица“ край Търново. Той поставя основите на Търновската книжовна школа.
През 1375г.е избран за Патриарх на Българската църква след смъртта на Йоаникий II. Извършва т.нар. Евтимиева реформа и установява правила за правопис. 
Реформира изопачените български църковни книги - на база гръцки текстове. С цел да се пребори с ересите се стреми да приближи езика до гръцкия оригинал, като несъзнателно го отдалечава от народните говори. Създава множество нови двукоренови и трикоренови прилагателни започващи с думичката "бог" като: богоподобен, боголепен - обогатявайки езика.

Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния делото му е образец и стожер за другите православни църкви в Русия, Сърбия, Румъния, Молдова.
Бори се и с нравствения упадък.
Дейстивята му печелят много последователи и обичта на целия християнски свят. 
Той създава оригинални творби, свързани с миналото и настоящето на Търновград.
Към него за духовно упование и тълкувание на божието дело се обръщат много духовници.
Мащабността на творчеството му значението му за възхода на българската книжовност през втората половина на XIVв. е извън всякакво съмнение.

За делата си е възхваляван в похвални жития, от видни свои съвременници български духовници като неговият ученик Григорий Цамблак и Видинския митрополит на Видинското царство - Йоасаф Бдински.
След падането на Търново, турците решават да сломят напълно духа на българите като примамват и избиват 110 видни търновски граждани и боляри. Патриарх Евтимий е помилван, но е изпратен на заточение в Бачковския манастир, където изживява остатъка от живота. Умира около 1403г. Със смъртта му Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена на Константинополската патриаршия. Признателна България към днешна дата в негова памет и негово име е изградила паметници и храмове .