Честваме 98 години от саможертвата на будната революционерка на ВМРО – Мара Бунева!

На 13.01.1928 г. тя лично извършва покушение в Скопие, на Камен мост, срещу полковник от сръбската полиция и юридически съветник на губернатора на Вардарска бановина – Велимир Прелич. Той е отговорен за геноцида, на който подлага български революционни дейци от Македонската младежка тайна революционна организация по време на т.нар. Скопски студентски процес. Само защото те са с българско самосъзнание, Прелич ги подлага на жестоки мъчения, за да признаят мними престъпления.

След като го застрелва, тя се прострелва в гърдите. Прелич умира в болница три дни по-късно, а тя – ден след него, на 14 януари. Мара е едва на 26 години.

Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело, в безименен гроб.

Мара Бунева е родена в Тетово, дн. Северна Македония, през 1902 г. Баща ѝ се казва Никола, а майка ѝ – Ана. Баща ѝ е обществен деец и водач на ВМРО в областта, както и кмет на Тетово по време на Първата световна война. Майка ѝ има родствени връзки с важния за региона и за времето си род Топорковци.

Мара има двама по-големи братя – Борис и Лазар, и три по-малки сестри – Надежда, Вера и Елена.

В периода 1915–1917 г. учи в Скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се омъжва за Иван Хранков – офицер от българската армия.

Мара Бунева е привлечена в редиците на ВМРО благодарение на брат си Борис. Тя е дълбоко отдадена на каузата и изпълнява тайни конспиративни задачи, възложени ѝ от организацията. През 1926 г. се завръща в Тетово при близките си и се развежда със съпруга си.

През 1927 г. се мести в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие. Междувременно се сближава със семейство Прелич и навлиза във висшето сръбско общество в града, което се явява добре подготвен конспиративен план на ВМРО, в който Мара Бунева участва целенасочено.

След извършването на атентата и собственото си прострелване тя успява да отговори на въпроса за мотива си пред първия пристигнал на място сръбски офицер с думите:

„Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.“

Атентатът възбужда европейското обществено мнение и приковава вниманието на медиите към тегобите, на които са подложени българите под гръцка и сръбска власт. Особено активни са френските медии, сред които и френският вестник „Йовър“, който определя Бунева като „македонската Шарлот Корде“.

За своите привърженици и за българите тя е определяна като „героиня“ и „борец за свобода“. След тези събития много от нейните роднини са подложени на терор във връзка с евентуалното им участие в заговора. Братовчед ѝ Борис Андрейчин, адвокат в Тетово, е убит като наказание на 31.01.1928 г.

На мястото на атентата дейци и организации поставят паметна плоча на Мара Бунева в знак на почит към делото ѝ. Това предизвиква силна неприязън сред част от македонското население, съпроводена с антибългарска риторика, физически сблъсъци и напрежение между София и Скопие. Паметникът ѝ многократно е поругаван, но винаги възстановяван.

На името на Мара Бунева е наречена главната улица на квартал „Орландовци“ в София, както и нос Бунева на остров Земя Александър I в Антарктика.