На 17 години се омъжва за търновския сарафин Дончо Петров, на когото ражда син - Димитър през 1865г. Заради лошото отношение на Дончо обаче, Венета го напуска през 1868г. и заминава за Букурещ при вуйчо си митрополит Рашев. 

 

Венета и Христо Ботев се запознават през 1874г. в Букурещ. Там Ботев е учител в българското училище, където учи Димитър - синът на Венета. През юли 1875г. двамата сключват граждански брак. На 13 април 1876г. се ражда дъщеря им Иванка Ботева. Христо Ботев успява да види дъщеря си, макар и за кратко. Ботев се прощава с Венета и едномесечната Иванка на 13 май 1876 г.Тогава той вижда семейството си за последен път и тръгва за да поведе четата си в битка за Свободна България, част от събитията по време на Априлското въстание.

Ботев оставя и прощално писмо до съпругата си и дъщеря си. Неговите написани думи отекват във вечността и са достигнали до нас ! 

 

 „...целуни Иванка и дано порасте да ви радва".

      Малка част от писмото на Ботев до Венета! 

 

След смъртта на Ботев, и последващото Освобождение на България, Венета се завръща в родния си град Търново. Макар да е вдовица на национален герой, тя прекарва голяма част от живота си в оскъдица и лишения, пренебрегната от властта.

Държавата първоначално ѝ отпуска нищожна пенсия от 30 лева месечно, която е крайно недостатъчна. Венета е принудена многократно да пише молби до Народното събрание за увеличение на пенсията, които често са били отхвърляни или пренебрегвани от добре устроените депутати.

 

Въпреки бедността, основната ѝ цел е била децата ѝ да получат добро образование. Тя успява да изпрати Иванка да учи в Женева, като по-късно дъщеря ѝ се превръща в интелигентна и обществено ангажирана жена.

През 1906 г. Иванка Ботева умира внезапно на 30-годишна възраст след лекарска грешка. Тази трагедия съкрушава Венета, която прекарва остатъка от живота си в траур.

Венета ревностно съхранява малкото вещи и документи, останали от Ботев, включително прочутото му прощално писмо от парахода „Радецки". Преди смъртта си тя изрично заръчва на внука си писмото да бъде предадено на българския народ „за вечни времена".

Венета Ботева умира на 72годишна възраст на 27 февруари 1919г. от мозъчен удар. Погребана е във Велико Търново, в близост до гроба на своята дъщеря.