​Основният архитект на тази илюзия е Бойко Борисов - лидерът, който превърна оцеляването си в национална доктрина. Чрез кохорта от придворни журналисти и медийни анализатори, властта денонощно ни обяснява, че единственото важно е „цивилизационният избор". Това е удобната „дъвка" за масите. Всеки път, когато изплува поредната мръсна обществена поръчка или поредният фалирал заради административен рекет бизнес, се вади плашилото на външната заплаха. Ако не е Путин, ще е Брюксел; ако не е Шенген, ще е еврозоната. Важното е погледът на българина да е вперен в хоризонта, а не в корупционното блато под краката му.

​Истината обаче е далеч по-прозаична и грозна. Докато ни занимават с чертане на нови граници, финансовите потоци на държавата са канализирани в една-единствена посока - към фирмите, близки до ГЕРБ. Моделът на „обръчите" не просто съществува; той е еволюирал в непробиваема система за източване на бюджета. Обществените поръчки са се превърнали в механизъм за ликвидиране на реалната икономика. Малкият и средният бизнес, който не е „закачен" за партийната хранилка, бива задушаван и унищожаван, за да се освободи място за монопола на „нашите хора".

​В този театър на абсурда т.нар. опозиция в лицето на ПП-ДБ и „Възраждане" играе ролята на необходимия статисти. През последната година тези формации не са свършили „грамче работа" за реална промяна. Техните интервюта са учебникарски пример за политическа импотентност: всяко изказване е насочено към това да се посочи „врага" от другата страна на геополитическата барикада.

​Докато ПП-ДБ се борят за „евроатлантически ценности" на думи, а „Възраждане" веят байрака на „суверенитета", и двете формации се задоволяват с трохите, подхвърлени от трапезата на Борисов. Те са удобното оправдание за статуквото - плашила, с които лидерът на ГЕРБ плаши ту Запада, ту собствения си народ, за да поддържа имиджа си на „единствен спасител".

​Резултатът от това съучастие е икономическо пустинище. Бюджетът се опосква методично, икономиката ни крета на командно дишане, а държавата се разпада отвътре. България не се руши от външни ракети, а от вътрешна алчност, маскирана като държавническа загриженост.

​Крайно време е да спрем да гледаме към границите и да погледнем към документите за обществени поръчки. Защото докато ние спорим за чужди интереси, „лъжливият лидер" и неговата свита довършват грабежа на нашето бъдеще. Врагът не е отвън - той е на първия ред в парламента, усмихва се пред камерите и ни краде живота, докато ни обяснява колко е важно да сме „правилно ориентирани".

 

Н. Ангелов