Целта на събора е публичното разобличаване и общественото отричане на идеите на ширещото се богомилско учение в страната (особено при управлението на Борил), чието начало се е зародило още по времето на цар Петър I (927 - 969).

На него присъстват всички висши духовници, боляри и множество хора от простолюдието.

Съборът се ръководи от царят, който води разпитите и продължително спори с доведените еретици.

 

Проклятията и суровите наказания, които са наложени на богомилските ръководители, е трябвало да бъдат за  назидание на многочислените им последователи. 

Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски

са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. 

- Други пък се отричат от еретизма си. 

- Последователите им подложени на преследване. 

 

По нареждане на Борил, решенията на събора са записани в т.нар. „Синодик на цар Борил". 

Неговата основа е на база превод на един византийски антиеретичен синодик от IX век, към който са прибавени решенията на събора в Търново.

Документът съдържа разнообразна и конкретна информация както за богомилските вярвания и ритуали, така и за духовната атмосфера в Средновековна България. 

 

През следващите 2 столетия са добавяни важни за българската история събития. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват важни детайли за вътрешната политика в държавата и механизма за приемственост на владетелите на България. Бориловият Синодик се явява първи сериозен опит за български хроники на средновековната ни история. Ключов, разнообразен и много интересен извор от който може да почерпим информация за Второто българско царство.

 

След падането на Търновска България под Османско владичество (1393г.) Синодикът е пренесен и преписван в Сърбия, Молдавия, Русия, където по негов образец са съставени местни синодици. Многократно е приписван и в България, благодарение на което достига и до нас към днешна дата. 

На 3 ноември 2017г. Бориловият синодик е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света"