На 6 февруари 1944 г. от този свят ни напуска Кирил Ботьов Петков, по-известен като Кирил Ботев – брат на великия български националреволюционер и поет Христо Ботев.

Кирил Ботев е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Завършва класното училище в Калофер. Той е будно дете и от ранна възраст върви по бащините стъпки. Става учител в Голямо Бельово. Малко по-късно обаче е принуден да емигрира в Румъния, където също работи като учител в Гюргево.

По време на Априлското въстание през 1876 г. се включва в четата на брат си Христо Ботев. След разгрома на четата се укрива, като получава помощ и от ломския учител Димитър Маринов. В крайна сметка при опит да се прехвърли отвъд Дунав е арестуван от турските заптиета. Затворен е в Цариградския затвор, а след това е осъден на заточение в крепостта Акия в Мала Азия.

Доживява да види Освобождението на България и по силата на Санстефанския мирен договор от 1878 г. е амнистиран и освободен. Завръща се в България същата година и постъпва в Командата на волноопределящите се в Пловдив, а по-късно се прехвърля в днешния Национален военен университет като кавалерист. Завършва през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик.

След това следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и Военната академия в Брюксел. Завръща се в Източна Румелия и служи в милицията.

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е ескадронен командир и разузнавач в тила на противника.

През 1886 г., по време на преврата срещу княза, е командир на 3-ти конен полк и участва на страната на монарха и в контрапреврата срещу русофилите. Като образован млад офицер той се издига в армията:

• началник на 6-а пехотна Бдинска дивизия;
• началник на Военното училище (1891–1895 г.);
• командир на Трета пехотна Балканска дивизия (1896–1900 г.).

На 2 август 1912 г. цар Фердинанд, по случай 25-годишнината от възкачването си на българския трон, оказва честта на Кирил Ботев и още петима генерал-майори да бъдат произведени в чин генерал-лейтенант. Това е безпрецедентен първи случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери.

Ботев участва в Балканската война (1912–1913 г.). През 1913 г. за кратък период е заместник-министър на войната. Генерал-лейтенант Кирил Ботев излиза в запаса през 1914 г.

През дългата си 36-годишна служба в полза на родината е награждаван многократно за заслуги:

• орден „За храброст“ IV степен;
• орден „Св. Александър“ I и IV степен с мечове;
• орден „За военна заслуга“ I степен с военно отличие.

Той е един от авторите на издадения през 1940 г. в София „Устав на Комитета за въздигане паметници на българските хайдути и революционери до Освобождението“. Планирал е да напише спомени за брат си Христо Ботев.

Заради бомбардировките над София по време на Втората световна война е принуден да се премести в с. Студена, Пернишко, където умира на преклонната възраст от 87 години.

Кирил Ботев е женен за Мари Оли дьо ла Розиер (Мария Ботева) – белгийка, дъщеря на известен белгийски лекар с благороднически произход, с която се запознава по време на обучението си във Военната академия в Брюксел. Нямат биологични деца, но през 1890 г. осиновяват нейния племенник Шарл Ноел (син на сестрата на Мари), когото прекръстват на Христо Кирилов Ботев.

Кирил Ботев е единственият от децата на даскал Ботьо Петков, който оставя наследници, макар и не по кръв.