На 1 февруари си спомняме и отдаваме почит на хилядите българи, загубили живота си или свободата си в годините на комунистическия режим. Те са били подлагани на репресии, изпращани в лагери и затвори, лишавани от основни човешки права заради своите убеждения. Паметта за тези събития е важна не само като израз на уважение към пострадалите, но и като напомняне към всички нас, че свободата, достойнството и човешките права не са даденост. Познаването и осмислянето на миналото е необходимо условие, за да изграждаме по-справедливо, демократично и отговорно общество.

Народният съд, създаден след 9 септември 1944 г., остава едно от най-противоречивите и трагични събития в българската история. Той се превръща в инструмент за мащабни политически репресии, насочени срещу значителна част от политическия, военния и обществения елит на страната. Под формата на извънредно правосъдие хиляди хора са подведени под отговорност при ограничени възможности за защита, което оставя дълбок и траен отпечатък върху българското общество.

През Народния съд за около четири месеца минават приблизително 10 000 души, от които 2 730 са осъдени на смърт, 1 305 получават доживотен затвор, а останалите - лишаване от свобода от 1 до 20 години. Сред осъдените са регенти, министри, народни представители, офицери, интелектуалци и общественици, писатели и други. Де факто е избита интелигенцията на държавата. Много от присъдите са изпълнени незабавно, без право на обжалване, което превръща този „съд“ в акт на масово политическо отмъщение.

На този ден Народният съд екзекутира личности като:

● Александър Радолов - български политик от БЗНС, министър в правителството на Александър Стамболийски (1920–1923)

● Богдан Филов - археолог, историк, министър-председател на България (1940–1943) и регент на малолетния цар Симеон II

● Борис Йоцов - български учен, политик, славист, юрист, литературен историк и критик, член-кореспондент на БАН

● Васил Митаков - български политик, юрист и министър на правосъдието в две правителства

● Добри Божилов - политик от периода на безпартийния режим, министър-председател на България (1943–1944) и министър на финансите в няколко правителства

● Иван Вазов - български политик, юрист и министър (1943–1944)

● Иван Багрянов - министър-председател на България (1944 г.)

● Княз Кирил Преславски - български княз, брат на цар Борис III, регент на малолетния цар Симеон II

● Никола Михов - български офицер, военен министър и регент на малолетния цар Симеон II

● Павел Груев - български юрист, сътрудник на царете Фердинанд I и Борис III

● Петър Габровски - политик и министър на вътрешните работи

И още много други.

Поклон пред паметта им!