Военните действия в Добруджа започват на 22 юни 1877 г., когато създаденият Долнодунавски отряд, командван от ген. Аполон Ернестович Цимерман, дебаркира при Галац с 29 000 войници, 4 600 конници и 150 оръдия. За две седмици отрядът освобождава Северна Добруджа и достига линията Черна вода - Кюстенджа.

Основната задача на корпуса обаче не е настъпление на юг, а:

• осигуряване на комуникациите на армията с Русия;
• извършване на диверсии и отвличане на вниманието на Източнодунавския 70-хиляден османски контингент, като се възпрепятства неговото консолидиране и настъпление.

През януари 1878 г., след падането на Плевен и преминаването на Балкана от руските войски, ген. Цимерман получава заповед да настъпи на юг с главни цели:

• да превземе добре укрепения град Хаджиоглу Пазарджик (днес Добрич);
• да продължи към Провадия и да прекъсне комуникациите между Варна, Шумен и Разград.

Настъплението започва на 17 януари.
Защитата на османците се състои от дълбоки, на места двойни траншеи, редути и оръдейни батареи, разположени на разстояние до 15 км от града - построени с принудителния труд на местното българско население.

Турският гарнизон под командването на Решид паша се състоял от 15 000 елитни пехотинци, 20 000 башибозушки отряда, 1 500 конници от египетския корпус на принц Хасан и 42 оръдия. Двете български църкви били превърнати в складове за боеприпаси.
Градът бил толкова добре защитен, че руснаците отбелязват:

„С ръцете на българите турците така бяха укрепили града, че той можеше да се превърне за нас във втори Плевен.“

В суровите зимни условия руското настъпление се осъществило от три страни. Части от Долнодунавския отряд овладели редица села в областта: Елибей (Пчеларово), Пирифак (Равнец), Карабак (Люляково), Харман кьой (Кардам), Башхасарлък (Преселенци), Чифут кьой (Йовково).
Българите посрещали радушно освободителите си - настанявали ги в домовете си, докато отминат зимните виелици, и помагали с ценни сведения за движенията на турските войски.

На 22 януари руски кавалерийски отряди и пехотни части атакували предните турски позиции край с. Чаир харман (дн. Ген. Колево), принуждавайки ги да се изтеглят към укрепленията на Хаджиоглу Пазарджик. Ген. Цимерман решил да обкръжи града и изпратил отряд, начело с ген. Константин Манзей, да блокира връзката с Варна от изток.

На 26 януари османците предприемат мащабен опит за контранастъпление. За кратко овладяват Ези бей (с. Паскалево), отблъсквайки предните руски части. Боят се разраснал, налагайки намесата на 1-ва бригада от 18-а пехотна дивизия. Ген. Манзей с отряда си, по собствена инициатива, се върнал, овладял с. Геленджик (Победа) и се насочил към десния турски фланг. Завързало се над седемчасово сражение, но накрая османците били принудени да отстъпят панически към града. Загубите на турците и руснаците се изчисляват в съотношение 3:1. В боя загива и командващият египетските части Зекерия паша.

Тежестта на битката паднала почти изцяло върху Тарутинския полк, подкрепен от 68-и Бородински полк, 11-а Донска батарея, 66-и Бутирски и 65-и Московски полк. 17-а пехотна дивизия атакувала врага в тил.

Решид паша, опасявайки се от пълно обкръжение, заповядва през нощта на 26 януари отстъпление към Варна. Изоставени били ранените, всички оръжия, боеприпаси и провизии, а българските църкви били подпалени.

На 27 януари руските войски влизат в Добрич, посрещнати възторжено от българското население. Градът е окончателно освободен, след като през последните 100 години това се е случвало пет пъти.

След тази голяма победа ген. Цимерман се насочва към Козлуджа (дн. Суворово) и Провадия, изпълнявайки задачите си съгласно плана на руското командване.
На 31 януари е превзет Балчик, на 4 февруари - Каварна, а на 22 февруари - Силистра, с което цяла Добруджа е освободена след пет века османско робство.